Беше се изкъпала и преоблякла, стоеше в лабораторията на Райм и гледаше предмета, който преди няколко часа бе паднал в скута ѝ.
Не беше бомба, но без съмнение бе хвърлен в кладенеца на 15 юли 1968 година от Чарлз Сингълтън.
Райм седеше в количката си до Сакс и надничаше в картонената кутия. Купър си слагаше гумени ръкавици.
— Трябва да кажем на Джинива отбеляза Райм.
— Наистина ли се налага? — измърмори Сакс. — Никак не ми се иска.
— Какво да ми кажете?
Сакс се обърна рязко. Райм се дръпна назад с количката и неохотно се завъртя към вратата. „По дяволите — помисли си. — Трябваше да внимавам.“
Джинива Сетъл стоеше на прага.
— Намерили сте нещо за Чарлз Сингълтън в мазето на кръчмата, нали? Открили сте, че наистина е извършил кражбата. Това ли е тайната му?
Райм се спогледа със Сакс и отговори:
— Не, Джинива. Не. Намерихме нещо друго. — Кимна към кутията. — Ела да видиш.
Момичето се приближи. Спря и примигна удивено — пред нея имаше покафенял човешки череп. Него бяха открили с радара; той се беше изтърколил в скута на Сакс. С помощта на Вегас детективката изрови и останалите кости. Тях беше надушило кучето. Костите — които Сакс първоначално бе помислила за летви от сандък — бяха от мъж. Трупът бил хвърлен в кладенеца малко преди Чарлз да подпали кръчмата. С помощта на ултразвуковия детектор полицаите бяха видели черепа и едно от намиращите се под него ребра — затова им беше заприличал на бомба с фитил.
Костите бяха в друг кашон върху работната маса.
— Почти сме сигурни, че Чарлз го е убил.
— Не!
— След това е подпалил кръчмата, за да прикрие престъплението си.
— Не можете да сте сигурни!
— Не, не сме сигурни, но това е логична версия — обясни Райм. — В писмото си споменава, че отива в „Потърс Фийлд“ въоръжен с револвер „Колт“. Оръжието му от Гражданската война. Тогавашните револвери не били като сегашните, които се зареждат от задната страна на барабана. Във всяка камера поотделно трябвало да се слага барут и куршум.
Джинива кимна, без да отмества очи от потъмнелите кости.
— Намерихме информация за тези оръжия. Револверите били трийсет и шести калибър, но повечето войници използвали куршуми с калибър трийсет и девет. Те са малко по-големи и прилягали по-плътно в цевта. Това увеличавало точността на стрелбата.
Сакс вдигна малко найлоново пликче и обясни:
— Това беше в черепната кухина. — Вътре имаше малко оловно топче. — Трийсет и девет калибров куршум, изстрелян от трийсет и шест калибров револвер.
— Това нищо не доказва.
Джинива се втренчи в дупката в челото на черепа.
— Не — тихо отвърна Райм. — Само дава основания. Дава убедителни основания да считаме, че Чарлз е убил този човек.
— Кой е той? — попита Джинива.
— Нямаме представа. Дори да е имал документи, те са изгорели или са се разпаднали, както и дрехите му. Намерихме куршума, малък револвер, с който вероятно е бил въоръжен, златни монети и пръстен с гравиран надпис… какъв беше надписът, Мел?
— „Уинскински“
Купър вдигна пликчето със златния пръстен. Над надписа бе гравирано лице с индиански черти.
Купър бързо откри, че на езика на делауерските индианци думата означава „вратар“ или „пазач“. Може би така се е казвал убитият, макар че по черепа му личеше, че не е индианец. Според Райм думата по-скоро бе свързана с някакво братство или задруга и Купър веднага изпрати писма по електронната поща на неколцина антрополози и историци с молба за повече информация.
— Чарлз не би извършил такова нещо — упорито заяви наследницата му. — Той не е бил способен на убийство.
— Куршумът е изстрелян срещу жертвата, не в гръб — обясни Райм. — Дерингерът, револверът, който Сакс намери, явно е бил на убития. Следователно може да е било самозащита.
При все това Чарлз бе отишъл в кръчмата въоръжен, с намерение да търси възмездие. Бил е склонен към насилие.
— Изобщо не трябваше да се задълбавам в това — измърмори Джинива. — Каква съм глупачка. Дори не обичам да се ровя в миналото. Толкова е безсмислено. Мразя го!
Обърна се и избяга на горния етаж.
Сакс я последва. Върна се след няколко минути и обяви:
— Взе да чете. Каза, че иска да остане сама. Мисля, че ще го преживее.
При все това не звучеше особено убедена.
Райм погледна информацията от най-старото престъпление, което бе разследвал — отпреди сто и четирийсет години. Смисълът на усилията им беше да ги наведе на нещо, което да им подскаже кой е наел Извършител 109. Но досега само бяха изложили Сакс на риск и разочароваха Джинива с новината, че прадядо ѝ вероятно е убиец.