Той погледна копието на картата с обесения, който сякаш му се надсмиваше от дъската с уликите.
— Я, открих нещо — извика Купър, като се взираше в монитора.
— За „Уинскински“ ли?
— Не, слушайте. Резултати от анализа на тайнственото вещество, което Амелия намери в квартирата на „Елизабет“ и край дома на лелята.
— Крайно време беше. Какво е, по дяволите? Някаква отрова?
— Нашият човек има възпаление на очите.
— Какво?
— Течността е „Мурин“.
— Капки за очи?
— Да. Съставът е същият.
— Добре, запиши го, Том. Може да е временно възпаление, заради киселината. Но може и да е хронично; намерихме го на две различни места. Това е полезна информация.
Криминалистите обожават хроничните заболявания на престъпниците. В книгата на Райм имаше цяла глава за откриване на заподозрени по лекарства със и без рецепта, игли от спринцовки, очила, особено износване на подметките заради ортопедични проблеми и други.
В този момент телефонът иззвъня. Сакс се обади, заслуша се за миг, след това каза:
— Добре. Идвам след петнайсет минути. — Затвори и по-гледна Райм. — Ето нещо интересно.
28.
Когато влезе в интензивното отделение на Колумбийската презвитерианска болница, Амелия Сакс видя двама Пуласки.
Единият лежеше, бинтован и със зловещо стърчащи от тялото пластмасови тръбички. Очите му бяха мътни, устните — отпуснати.
Другият седеше до леглото на неудобен пластмасов стол. Той също беше русокос и носеше същата изрядна полицейска униформа като Рей Пуласки, когато Сакс го срещна за пръв път пред Афро-американския музей и му нареди да симулира интерес към купчината боклук.
„Колко захар?“
Тя примигна удивено.
— Аз съм Антъни. Братът на Рей. Сигурно вече сте се досетили.
— Здравейте… детектив — изхриптя задавено Рей.
— Как си?
— Как е… Джинива?
— Добре е. Успяхме да я измъкнем, но убиецът избяга.
Боли ли? Сигурно.
Той кимна към системата:
— Успокоителни… Нищо не усещам.
— Ще се оправи.
— Ще се оправя — повтори Рей думите на брат си, пое си дълбоко въздух и примигна.
— За около месец — обясни Тони. — Ще го лекуват. После ще се върне на работа. Има няколко счупвания, но без сериозни вътрешни наранявания. Дебела глава. Татко винаги го е казвал.
— Дебела… — усмихна се Рей.
— Заедно ли бяхте в академията? — попита Сакс и седна на един стол.
— Да.
— Вие в кой участък сте?
— Шести — отвърна Тони.
Шести участък беше в Гринич Вилидж. Спокоен квартал без много побои, кражби на коли или наркотици. Главно обири на апартаменти, домашни скандали между хомосексуалисти и предозиране на лекарства от чалнати художници и писатели. В Шести беше и главната квартира на сапьорния отряд.
Тони бе разтревожен, но и ядосан:
— Онзи негодник е продължил да го удря и след като е изпаднал в безсъзнание. Било е излишно.
— Но така може би… — заеквайки, се намеси Рей — се е забавил с мен… и не е имал достатъчно време за Джинива.
Сакс се усмихна:
— Такива оптимисти обичам.
Спести му подробността, че убиецът го беше пребил само за да може за отвличане на вниманието да използва куршум от пистолета му.
— Такъв съм си. Благодарете на Джинива… за книгата.
Той не можеше да движи главата си, но завъртя очи към масичката и поставената отгоре „Да убиеш присмехулник“.
— Тони ще ми чете… Да се чудиш как се е… научил.
Брат му се засмя:
— Голям си умник.
— Искам да ти задам няколко въпроса, Рей. Този човек е хитър и още е на свобода. Какво можеш да ми кажеш за него?
— Не знам, госп… Не знам, детективе. Обикалях между сградите. Удари ме, когато вярвах… вървях към улицата. Нападна ме в гръб… Не го очаквах. Беше се скрил във входа… Стигнах до ъгъла. И после… фрас. С палка или бухалка. Беше много неочаквано. Не видях почти нищо. Зашемети ме. Така ми се пада. — Той затвори очи. — Невнимателен. Бях твърде близо до стената. Вече ще знам.
„Да, вече ще знаеш…“
— Чу… ух…
— Добре ли си? — загрижи се брат му.
— Да.
— Какво чу? — подкани го Сакс и се наведе към него.
— Свистене.
— Свистене ли?
— Да, госпожо… Тоест, детективе…
— Не се притеснявай, Рей, наричай ме както искаш. Видя ли нещо? Каквото и да е?
— Ами, онова нещо. Като бухал… Не „бухал“. Ха-ха. Бухалка за бейзбол… Точно пред лицето ми. О, това вече го казах. И паднах…