— Какво стана после?
— Не знам. Спомням си, че се проснах на земята. Мислех си… помислих си да извадя пистолета. Опитах се да го стисна… Така пише в наръчника. „Никога не изпускай оръжието.“ Ама не успях. Той го измъкна. Тогава си помислих… помислих си, че съм мъртъв.
— Видя ли нещо друго? — тихо настоя Сакс.
— Тръгник.
— Какво?
Той се засмя:
— Искам да кажа триъгълник. Картон. На земята. Не можех да се движа. Само това видях.
— Този картон, на престъпника ли беше?
— Тригъника ли? Така де, триъгълникът. Не, беше някакъв боклук. Само него виждах. Опитах се да пропълзя. Но май не съм успял.
Сакс въздъхна. Освен Джинива, когато убиецът бе носил маска, Пуласки бе единственият човек, който го беше видял отблизо. Нуждаеха се от някаква следа.
— Когато са те открили, си лежал по гръб, Рей.
— Какво? По гръб?
— Пак си помисли. Не видя ли поне небето?
Той присви очи.
Сърцето на Сакс затуптя по-силно. Дали все пак беше видял нещо?
— Къф.
— Какво?
— Къф в очите.
— Кръв ли? — намеси се брат му.
— Да. Имах кръв в очите. Не виждах. Нито картони, нито къщи. Той ми взе пистолета. Постоя наблизо. После не помня нищо.
— Стоял е наблизо? Колко близо?
— Не знам. Не много. Не виждах. Много къф.
Сакс кимна. Горкият младеж изглеждаше изтощен. Дишаше тежко, погледът му бе по-разсеян, отколкото когато беше дошла. Сакс стана.
— Ще те оставя да си почиваш. Чувал ли си за Тери Добинс?
— Но. Той… Кой? — Раненият се намръщи. — Кой е той?
— Психолог. — Тя се усмихна. — За известно време няма да си на себе си. Той ще ти помогне да преодолееш шока. Трябва да поговориш с него. Той е най-добрият специалист.
— Няма нужда…
— Полицай — строго го прекъсна тя.
Той вдигна вежди и примигна.
— Това е заповед.
— Слушам, госпожо, тоест… детектив.
— Ще се погрижа за това — обеща Тони.
— И благодарете… на Джинива от мен. За книгата.
— Непременно.
Сакс тръгна към вратата. Когато прекрачваше прага, изведнъж спря и се обърна.
— Рей?
— Какво?
Тя се върна при леглото и седна.
— Рей, каза, че престъпникът се е забавил за няколко минути около теб.
— Да.
— След като кръвта ти пречеше да виждаш, откъде знаеш, че е бил там?
Полицаят се намръщи:
— О… Да. Бях забравил.
— Нашият човек има навик, Райм.
Амелия Сакс отново беше в лабораторията.
— Какъв.
— Подсвирква.
— По жени ли?
— Мелодийки. Пуласки го е чул. След като го е зашеметил и е взел пистолета му, убиецът е останал няколко минути при него, докато сглоби бомбичката. През цялото време си е подсвирквал. Тихичко, но Рей е сигурен, че го е чул.
— Никой професионалист не би си подсвирквал, докато работи.
— Да, необичайно е, но аз също го чух. В квартирата на „Елизабет“. Мислех, че е от радиото, много е добър.
— Как е новобранецът? — попита Селито; напоследък не търкаше бузата си, но все още бе нервен.
— Според лекарите ще се оправи. След около месец. Казах му за Тери Добинс. Рей не беше много адекватен, но брат му беше там. Той ще се грижи за него. И той е полицай. Близнаци са.
Райм не се изненада. Полицейската професия обикновено е наследствена. Сигурно имаше такъв ген.
Селито поклати глава. Новината за близнака като че ѝ още повече го разстрои. Сякаш заради него страдаше цяло семейство.
Райм обаче нямаше време да утешава колегата си.
— Добре — заяви, — това е нова информация. Да я използваме.
— Как? — попита Купър.
— Убийството на Чарли Тъкър все още е най-добрата ни следа към господин Сто и девет. Да се обадим пак в Тексас.
— Добрият стар Запад — усмихна се Сакс и набра номера.
> кръчма в Галоус Хайтс, сега Горен Уестсайд; през 1860 — смесен квартал;
> вероятно седалище на Туийд „Боса“ и други корумпирани нюйоркски политици;
> Чарлз отива там на 15 юли 1868 година;
> Кръчмата изгаря до основи след взрив в мазето, вероятно причинен от Чарлз. Да скрие тайната?
> Труп в мазето, мъж, вероятно убит от Сингълтън:
— застрелян в челото с 39-калибров куршум от 36-калибров револвер „Колт“ (какъвто е имал Чарлз Сингълтън);
— златни монети;
— жертвата имала „Дерингер“;
— няма документи;
— пръстен с думата „Уинскински“;
— означава „вратар“ или „пазач“ на езика на делауерските индианци;