> бял мъж;
> 1,80 м, 95 кг;
> на средна възраст;
> нормален глас;
> използвал мобилен телефон, за да притъпи бдителността на жертвата;
> носи тригодишни половинки обувки „Бас“, размер 11, светлокафяви. Дясното ходило е леко изкривено навън;
> миризма на жасмин;
> тъмни панталони;
> плетена маска, тъмна;
> напада случайни минувачи, за да отклони вниманието;
> най-вероятно е наемен убиец;
> вероятно бивш затворник в Амарильо;
> южняшки акцент;
> къса светлокестенява коса, избръснат;
> безличен;
> носи тъмен шлифер;
> вероятно не е редовен пушач;
> използва капки за очи „Мурин“;
> подсвирква си;
> все още няма информация.
> чернокож мъж;
> около четирийсетте;
> височина 1,80 м;
> мускулест;
> зелено военно яке;
> бивш затворник;
> накуцва;
> въоръжен;
> избръснат;
> черна кърпа за глава;
> очаква се информация от свидетели и записи от системата за охрана;
> стари работни обувки;
> бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работел и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;
> обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;
> в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;
> посещавал събрания в Галоус Хайтс;
— замесен в някаква рискована дейност?
> престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:
— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за него след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.
> кореспонденцията на Чарлз:
— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;
— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война.
— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва.
— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.
— Ало?
— Ало, Джей Ти. Линкълн от Ню Йорк.
Да говориш с някого, който използва само инициалите си и живее в Щата на самотната звезда — да не говорим за провлачения акцент — направо те подтиква да изпускаш думи като „здравейте“ и „на телефона“.
— Аха, как я карате? Слушайте, четох за вас. Не знаех, че сте знаменитост.
— 0, просто служех на обществото. — Скромността на Райм прозвуча пресилено. — Нищо повече. Да има някакво развитие с рисунката, която ви изпратих?
— Съжалявам, детектив Райм. Честно да ви кажа, половината бели, които се „дипломират“ при нас, приличат на вашия човек. Освен това имаме голямо текучество, като повечето затвори. Няма много служители от времето на Чарли Тъкър.
— Имаме още малко информация. Може да помогне за стесняване на търсенето. Имате ли минутка?
— Казвайте.
— Вероятно има проблем с очите. Редовно използва „Мурин“. Проблемът му може да е отскоро, но не е изключено да го е имал и в затвора. Освен това има навик да си подсвирква.
— Да подсвирква ли? На хубави жени?
— Не, свири си разни мелодии. Пес™.
— Аха, ясно. Задръжте така. — След пет безкрайни минути директорът на затвора отново се обади: — Съжалявам, никой не си спомня някого с навик да си подсвирква или с болни очи. Но ще продължаваме да търсим.
Райм му благодари и прекъсна връзката. В началото на двайсети век най-великият криминалист на всички времена, французинът Едмон Локар, формулирал принципа на обмена, според който на местопрестъплението винаги се извършвал, макар и за миг, обмен на улики между престъпника и жертвата. Целта на криминалиста била да открие тези следи. Правилото на Локар за съжаление не гарантираше, че тези улики ще доведат до установяване самоличността на извършителя.