Райм въздъхна. Е, знаеше, че няма голяма вероятност да улучи от първия път. Какво имаха? Компютърна рисунка, проблем с очите, навик, стара вражда с някой надзирател.
Какво друго…
Райм се намръщи. Втренчи се в дванайсетата карта от колодата за таро.
„Обесеният не означава наказание…“
Добре, но все пак изобразяваше човек, висящ от бесилка.
Нещо му прищрака. Отново погледна таблицата. Нещо: палката, електрическата клопка, отровният газ, точните попадения в сърцето на жертвата, линчуването на Чарли Тъкър, влакната от въже със следи от кръв.
— Мамка му! — изруга Райм.
— Какво има, Линкълн? — сепна се Купър и го погледна загрижено.
— Команда, повторно набиране!
На компютъра се изписа съобщение: „Непозната команда. Какво желаете?“
— Набери последния номер.
„Непозната команда.“
— Мамка му! Мел, Сакс… някой да набере последния номер!
Купър го направи и след няколко минути криминалистът пак говореше с директора на затвора в Амарильо.
— Джей Ти, пак е Линкълн.
— Да?
— Да не се занимаваме със затворниците. Искам да знам за надзирателите.
— Надзирателите ли?
— Някой, който е работил в затвора. Имал е проблем с очите. Имал е навик да си подсвирква. И преди убийството на Тъкър е работил в крилото с осъдените на смърт.
— Не се бяхме сетили за служителите. Пък и повечето надзиратели са от по-малко от пет-шест години. Но нека да поразпитам.
Образът на обесения сякаш се беше запечатал в главата на Райм. Той се замисли за оръжията и методите, които използваше Извършител 109. Все бяха свързани с екзекуция: отровен газ, електричество, обесване, куршум в сърцето като при разстрел. Освен това зашеметяваше жертвите си с палка, както би направил надзирател в затвор.
След малко от микрофона се чу:
— Ало, детектив Райм?
— Казвайте, Джей Ти.
— Един бивш надзирател се сети нещо. Преди да се пенсионира, е работил с осъдените на смърт. Казва се Пепър. Съгласи се да дойде да поговори с вас. Живее наблизо. Ще е тук след няколко минути. Тогава ще ви се обадим.
Райм пак погледна картата таро.
„Промяна на посоката…“
След няколко минути, които му се сториха цяла вечност, телефонът отново иззвъня.
Представиха се набързо. Бившият надзирател Халбърт Пепър говореше с провлачен акцент, в сравнение с който Джей Ти Бошан звучеше като чист англичанин.
— Май ще мога да ви помогна.
— Кажете.
— Ами преди пет години имахме един колега при осъдените на смърт, дето отговаря на описанието. Имаше болни очи и свиреше като фурия. По онова време тъкмо се пенсионирах, ама поработихме няколко месеца заедно.
— Как се казва?
— Томсън Бойд.
Четвърта част
Живият мъртвец
29.
Пепър обясни:
— Бойд е нашенско момче. Баща му беше сондьор…
— На нефтените кладенци?
— Да. Майка му не работеше. Нямаха други деца. Бойд е имал нормално детство, доколкото знам. Все говореше за родителите си, обичаше ги. Много се грижеше за майка си, на която след едно торнадо ѝ ампутирали ръката, крака или нещо такова. Много я обичаше. Разправяха, че веднъж едно хлапе ѝ се подигравало. Бойд го заплашил, че ще му пъхне змия в леглото, ако не се извини. Така и направил.
След училище и две години в колеж работил известно време във фирмата на баща си, но направили големи съкращения и го уволнили. Баща му също. Времената бяха лоши, не можел да си намери работа тук и се преместил в друг щат. Не знам къде. Постъпил като надзирател в затвор. Станал някакъв проблем, екзекуторът им се разболял или нещо такова. Както и да е, Бойд трябвало да го замести. Опичането минало толкова добре…
— Извинете. Екзекуцията на електрическия стол минала толкова добре, че го назначили за постоянно. Задържал се известно време, но започнал да се мести от щат в щат, защото го търсели. Станал специалист. Толкова добре познавал стола…
— Електрическия стол ли?
— Да, като стария Спарки при нас. Станал известен. Бил специалист и по отровния газ, зареждал безупречно камерата. Умеел да връзва и примка за обесване, а в САЩ малко хора имат разрешително за тоя занаят, вярвайте ми. Тук се отвори място за екзекутор и той веднага се премести. Преминахме на смъртоносни инжекции, като на много други места, и той се ошлайфа и в тая област. Четеше литература, за да отговаря на противниците на тоя метод. Някои твърдят, че от химикалите боли. Аз лично мисля, че това са разни плачльовци демократи, дето нищо не разбират. Помия. Така де, тука…