— Какво има, Джей Ти?
— Моето момиче отиде за досието на Бойд, но…
— Изчезнало е.
— Да.
— Откраднал е досието си, за да заличи всичко, което може да го свърже с убийството на Чарли Тъкър — отбеляза Селито.
— Предполагам — съгласи се Джей Ти Бошан.
Райм поклати глава:
— Също заради отпечатъците, понеже е бил щатски служител и те трябва да са в досието.
— Чакайте — избуча директорът. Чу се тих женски глас. След малко той пак се обади:
— Свързахме се с общинския архив. Бойд е продал къщата си преди пет години. Не е купувал друг имот в щата. Поне не на свое име. Сигурно е взел мангизите и е офейкал… И никой не знае да има други роднини тук.
— Какво е пълното му име? — попита Райм.
— Мисля, че средният му инициал е Дж., ама не знам какво означава. Едно мога да кажа за него. Бойд знаеше какво върши. Можеше да рецитира ЕП отзад напред.
— Какво е ЕП?
— Екзекуционният протокол. Дебела книга, в която е описано подробно как се екзекутират хора. Томсън караше подчинените си да го учат наизуст, а също да обикалят в кръг и да повтарят: „Всичко трябва да е по правилата, всичко трябва да е по правилата.“ Обичаше да казва, че в този занаят няма място за импровизация.
Мел Купър затвори телефона.
— Говори ли с Охайо? — попита Райм.
Техникът кимна:
— Със затвора със строг режим в Кийган Фолс. Бойд е работил там само за около година, но директорът го помни заради болните очи и свирукането. Бойд им създавал проблеми от самото начало. Карал се с надзирателите заради отношението им към осъдените и общувал много със затворниците. Това е против правилата. Директорът подозира, че си е създавал контакти, които по-късно да използва.
— Вероятно така се е свързал с поръчителя за убийството на онзи свидетел.
— Възможно е.
— Ами тамошното му досие? И то ли е откраднато?
— Да, няма го. Никой не знае къде е живял, нищо. Не са го забелязвали.
Безличния Джо…
— Е, сега проблемът не е на Тексас или Охайо. Проблемът е наш. Направи пълно търсене.
— Веднага.
Купър проведе стандартно търсене: нотариални актове, автомобилни регистрации, глоби за неправилно шофиране, данъци… След петнайсет минути имаше всички резултати. Откри няколко на името Томсън Дж. Бойд и Т. Дж. Бойд, но възрастта и данните им не отговаряха на престъпника. Техникът пробва различни варианти на изписване на имената, но пак не откри нищо.
— Псевдоними — предложи Райм.
Повечето професионални престъпници, особено наемните убийци, използват псевдоними. Избират имена като паролите за компютрите и банкоматите — различни комбинации от букви, означаващи нещо за престъпника. Обикновено са доста прости. Но на практика е невъзможно да се налучкат. При все това те пробваха: различни комбинации от буквите в имената му. Купър дори използва програма за създаване на анаграми, за да пренареди буквите в „Томсън Бойд“, но не откри нищо.
„Нищо — отчая се Райм. — Знаем името му, знаем как изглежда, знаем, че е в града… Но не можем да го намерим.“
Сакс се взираше в таблицата. Изведнъж тръсна глава:
— Били Тод Хамил.
— Кой?
— Името, под което е наел тайната квартира на улица „Елизабет“.
— Какво за него?
Тя прелисти няколко документа.
— Умрял е преди шест години.
— Пише ли къде?
— Не, но се обзалагам, че в Тексас.
Сакс пак се свърза със затвора и попита за Хамил. След няколко минути затвори и обяви:
— Точно така. Преди дванайсет години е убил продавач в местен магазин. Бойд изпълнил смъртната присъда. Изглежда е чувствал някаква странна връзка с хората, които е убивал. Сегашните му методи на действие идват от времето, което е работил като екзекутор. Защо не и самоличността му?
Райм не се интересуваше от „странни връзки“, но в предположението на Сакс имаше логика.
— Поискайте списък на всички, които е екзекутирал и проведете търсене. Първо осъдените в Тексас, после в другите щати.
Джей Ти Бошан изпрати списък на седемдесет и девет ДУШИ, екзекутирани от Томсън Бойд.
— Толкова много? — изненада се Сакс и се намръщи.
Макар че тя не се колебаеше да убие престъпник, за да спаси човешки живот, Райм знаеше, че не одобрява смъртното наказание, защото много често в съда се представяха некоректно събрани или дори умишлено подправени доказателства.
Райм се замисли за друго следствие от този голям брой екзекуции — това, че някъде между тези близо осемдесет смъртни присъди Томсън Бойд е престанал да прави разлика между живота и смъртта.