„… загинаха в катастрофа, а на Бойд окото му не мигна. Мамка му, дори не отиде на погребението…“
Купър проведе търсене за имената на екзекутираните мъже в нюйоркския МПС-регистър.
Нищо.
— Мамка му — изръмжа Райм. — Трябва да вземем списък на екзекутираните в други щати. Това ще отнеме цяла вечност. — Изведнъж му хрумна нещо. — Чакай. Жените.
— Какво? — не разбра Сакс.
— Пробвай с жените, които е екзекутирал. Различни комбинации от имената им.
Купър въведе и този, по-малък списък в компютъра.
— Ето, тук май излезе нещо. Преди осем години проститутката Ранди Рей Силинг е екзекутирана в Амарильо за убийство на двама свои клиенти. В Ню Йорк има автомобил, регистриран на това име, но с различен правопис. Тригодишен син буик „Сенчъри“. Адресът е в Куинс, Астория.
— Изпратете цивилни в квартала. Да покажат снимката на съседите.
Купър се свърза с местния участък — 114. Техният район включваше Астория, квартал, населен главно с гръцки емигранти. Купър обясни какъв е случаят и им изпрати рисунката на Бойд. Обещаха му дискретно да разпитат съседите на Ранди Силинг.
През следващия половин час на напрегнато чакане Купър, Сакс и Селито потърсиха информация за Бойд, Хамил и Силинг във всички обществени архиви в Тексас, Охайо и Ню Йорк.
Нищо.
Накрая инспекторът от 114-ти участък се обади:
— Ало, капитане?
Много полицаи още се обръщаха към Райм със старото му звание.
— Казвайте.
— Имаме две потвърждения, че вашият човек живее на този адрес. Смятате ли да предприемете следващи действия?
Началници, помисли си Райм и въздъхна. Мразеше бюрократичния език, затова отговори с не толкова завъртяното:
— Да, ще го арестуваме.
30.
Десетина полицаи от специалния отряд заеха позиции около шестетажната сграда, където се намираше апартаментът на Томсън Бойд, на Четиринайсета улица в Астория, Куинс.
Сакс, Селито и Бо Хауман стояха на набързо организирания команден пункт зад микробус без отличителни знаци.
— На мястото сме, Райм — прошепна Сакс по радиостанцията.
— Добре, но той там ли е? — раздразнено попита криминалистът.
— Имаме екип за наблюдение. Чакай. Сега ще докладват.
Един полицай от Отряда за откриване и наблюдение се приближи.
— Видяхте ли какво има вътре? — попита Хауман.
— Не можем, сър. Закрил е прозорците.
Полицаят обясни, че са се промъкнали колкото са могли до предните прозорци; отзад също имало екип.
— Чухме гласове, шуртене на вода. Предполагаме, че има деца.
— Деца, по дяволите! — измърмори Хауман.
— Може да е от телевизор или радио, не мога да определя.
Хауман кимна и заговори по радиостанцията:
— Команден пункт до Екип за наблюдение две. Докладвай.
— Екип две. Има малка пролука покрай щората. Не се вижда много. Изглежда в задната спалня няма никого. Видното поле обаче е много стеснено. Отпред свети. Чуват се гласове. Музика.
— Виждат ли се деца, играчки?
— Не, но имаме само десетградусова видимост към стаята.
— Движение?
— Не.
— Прието. Инфрачервени лъчи?
С помощта на ИЧ-детектора можеха да определят местоположението на хора, животни и други източници на топлина в апартамента. Трети техник от отряда за наблюдение бе насочил уреда към сградата и нагласяше настройките му.
— Има сигнали, но прекадено слаби, за да засечем източника — докладва той.
— Шумове?
— Скърцане и бръмчене. Вероятно от сградата, електроуреди, водопровода. Може да е от ходене или преместване на предмети. Приемаме, че е там, но не мога да определя къде. Всичко е замаскирано.
— Добре, продължавайте наблюдението. Край.
Сакс се обади по радиостанцията:
— Райм, чу ли?
— Как бих могъл? — нервно отвърна той.
— Мислят, че в апартамента има някого.
— Само престрелка ни липсваше — измърмори той; при насилствено нахлуване се унищожават най-много веществени доказателства. — Трябва да запазим колкото се може повече улики. Това може да се окаже единственият ни шанс да се доберем до поръчителя или съучастника му.
Хауман погледна към апартамента. Не изглеждаше доволен и Сакс — любителката на ударните акции — му влизаше в положението. Операцията щеше да е трудна, имаха нужда от много хора. Апартаментът имаше два предни прозореца и четири странични с изглед към тъмен двор. Бойд можеше да скочи от някой и да избяга. Съседната сграда беше близо — лесно можеше да се прехвърли на покрива ѝ. Имаше удобни укрития, от които можеше да стреля по всеки отдолу. От другата страна на улицата, срещу апартамента на убиеца, имаше други къщи. Ако се стигнеше до престрелка, имаше опасност някой рикошет да убие случаен минувач. Бойд можеше умишлено да обстрелва тези сгради, за да отвлече вниманието на полицията. Сакс си спомни, че той е готов да стреля по цивилни. Нямаше причина да не прибегне към това и сега. Преди акцията трябваше да евакуират жителите на околните къщи.