— Помислих си, че е умряла.
— Не. Раната беше тежка, но дойдохме навреме. Жената ще се оправи. Сега е в спешното на „Сейнт Люк“. Няма опасност.
„Лоша новина…“
С накуцване Сакс отиде при Селито и Хауман пред тайната квартира на престъпника.
— Арестувала си го с празно оръжие? — не повярва Хауман.
— Всъщност използвах камък.
Командирът на специалния отряд кимна и вдигна вежди — това бе равносилно на голяма похвала.
— Бойд каза ли нещо?
— Възползва се от правото си да мълчи.
Сакс върна револвера на Селито. Той го зареди. Полицайката провери пистолета си и го прибра в кобура.
— Какво е положението с къщата?
Хауман поглади късата си коса и отговори:
— Взета е под наем на името на приятелката му, Джейн Старки. Момичетата са нейни. Не на Бойд. Извикахме Службата за защита на децата. Тук… — кимна към апартамента — … е тайната му квартира. Пълно е с инструменти и други неща.
— Ще направя оглед — заяви Сакс.
— Всички улики са запазени. Благодарение на него. — Хауман и кимна към Селито. — Отивам да докладвам пред шефовете. Ще бъдеш ли тук? Сигурно ще искат изявление.
Сакс кимна. С дебелия детектив мълчаливо тръгнаха към апартамента. Селито погледна крака ѝ и каза:
— Пак си започнала да куцаш.
— Да куцам ли?
— Да. Когато обикаляше къщите да предупреждаваш обитателите им, погледнах през прозореца и видях, че вървиш нормално.
— Понякога се оправя от само себе си.
Селито сви рамене:
— Странни работи стават.
— Да. Странни.
Той знаеше какво е направила за него.
— Така — добави, — хванахме убиеца, но това е само половината работа. Трябва да намерим и кой негодник го е наел. Трябва да очакваме, че той ще преследва целта си по край. На работа, детектив.
Гласът му бе решителен като преди. Това беше най-голямата благодарност за нея — да ѝ покаже, че пак е един от тях.
Много често най-добрите улики остават за накрая.
Опитният криминалист веднага забелязва и събира най-нетрайните следи — които биха могли да се изпарят, отмият от дъжда, разнесат от вятъра и така нататък — и оставя най-стабилните, например револвер с пушещо дуло, за накрая.
Ако са взети всички мерки за запазване на местопрестъплението, добрите материали няма къде да отидат — обичаше да казва Райм.
В къщата и скривалището на Томсън Бойд Сакс събра отпечатъци, микроследи, течни проби от тоалетната за ДНК-анализ, стърготини от паркета и мебелите, отряза парченца от килимите и снима всички помещения. Едва след това насочи вниманието си към по-големите, набиващи се на очи неща. Погрижи се киселината и цианкалият да бъдат пренесени в лабораторията за изследване на опасни вещества в Бронкс и прибра самоделното взривно устройство.
Описа и сложи в пликчета оръжията и боеприпасите, парите, въжетата, инструментите. Десетки други предмети можеха да се окажат полезни.
Накрая намери малък бял плик на полица при вратата на тайната квартира.
Вътре имаше един-единствен лист хартия.
Тя го прочете и се изсмя. Пак го прочете. Обади се на Райм.
„Леле, колко сме били заблудени!“ — мислеше си.
— Така — каза Райм на Купър, докато двамата се взираха в монитора. — Обзалагам се, че ще намерим още чист въглерод като онзи от картата на улица „Елизабет“. Някой иска ли да заложи срещу мен? Има ли желаещи?
— Закъсня — отбеляза техникът, когато резултатите от анализа на микроследите се появиха на екрана. — Не че съм мислил да се обзалагам. — Намеси очилата си и добави: — Да, има въглерод. Сто процента.
Въглеродът можеше да е от сажди и някои други вещества.
Между тях беше диамантеният прах.
— Право в десетката — заяви Райм; доброто му настроение се беше възвърнало.
Изводът им, че Бойд е бил нает да убие Джинива Сетъл, беше правилен. Бяха сгрешили само за мотива. Цялата им теория за движението за граждански права, скалъпените обвинения срещу Чарлз Сингълтън, интригата около Четиринайсетата поправка… силно се разминаваха с истината.
Джинива Сетъл беше набелязана само защото бе станала свидетел на нещо, което не е трябвало да види: подготовка за кражба на скъпоценности.
Писмото, намерено от Амелия Сакс в тайната квартира на убиеца, съдържаше схема на няколко сгради, включително Афро-американския музей. Отдолу пишеше:
Млада негърка, на означения прозорец на петия етаж, 2 октомври, около 08:30 часа. Видя моя микробус на товари в уличка зад Борсата на бижута. Може да се досети за плановете ми. Убий я.