> стари работни обувки.
> бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работил и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;
> обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;
> в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;
> посещавал събрания в Галоус Хайтс;
— замесен в някаква рискована дейност?
> работил с Фредерик Дъглас за приемането на Четиринайсетата поправка на конституцията;
> престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:
— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за периода след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.
> кореспонденцията на Чарлз:
— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;
— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война.
— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва.
— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.
34.
Джакс пак се правеше на бездомник, но без количка.
Играеше ролята на шизофреник. Краля на графитите се представяше за окаян бивш ветеран, останал без работа. На тротоара бе сложил окъсана шапка, в която имаше — представи си — трийсет и седем цента.
Стиснати копелета.
Беше хвърлил военното яке и носеше кирлива черна фланелка и окъсано бежово палто (намерено в един контейнер, както подобава на истински бездомник). Джакс седеше на една пейка срещу къщата в Сентрал Парк и държеше алуминиева кутия, увита в мръсна амбалажна хартия. Трябваше да е уиски, мрачно си мислеше той. Искаше му се да е уиски. В кутията обаче имаше аризонски студен чай. Джакс си мислеше за задачата си, но това не му пречеше да се наслаждава на прохладния есенен ден, докато отпиваше от течността с аромат на праскова. Запали цигара и издиша дима към ясното небе.
Хлапето от „Лангстън Хюс“ излезе от къщата и се приближи. На прозорците не се виждаше никой, но това не означаваше, че къщата е празна. Освен това отпред, пред рампата за инвалидни колички, бяха спрени две полицейски коли — една патрулка и една без отличителни знаци. Затова Джакс изчака на пейката, докато момчето занесе плика с книгите.
Хилавият хлапак се приближи.
— Ей, ей, пич.
— Защо казваш това „ей“? — подразни се Джакс. — И защо, по дяволите, трябва да го повтаряш по два пъти?
— Всички говорят така. Какъв ти е проблемът?
— Даде ли ѝ плика?
— Какво му е на оня, дето няма крака?
— Кой?
— Там има един, дето няма крака. Или може би има, ама не бачкат.
Джакс не разбра. Искаше му се да избере за задачата по-умен хлапак, но от всички около гимназията само тоя беше подходящ — сестра му познаваше Джинива. Джакс повтори въпроса си:
— Даде ли ѝ плика?
— Да.
— Какво каза?
— Не знам. Някакви простотии. Не помня.
— Повярва ли ти?
— Първо не ме позна, ама после се сети. Когато казах за сестра ми.
Джакс тикна няколко банкноти на хлапето.
— Супер… Ей, искаш ли да ти свърша още нещо? Аз съм пич, мога…
— Чупка.
Хлапето сви рамене и си тръгна.
— Чакай.
Момчето се обърна.
— Как е тя?
— Кучката ли? Как изглежда ли?
Не, не това го интересуваше. Джакс обаче не знаеше как да зададе въпроса си. Реши да не го прави. Тръсна глава.
— Хайде, махай се.
— Чао, пич.
Хлапето се отдалечи.
На Джакс му се искаше да остане, но това би било глупаво. По-добре да не се навърта наоколо. Скоро по един или друг начин щеше да разбере какво е станало, когато момичето е отворило плика.
Джинива седна на леглото, отпусна се по гръб и затвори очи; чудеше се защо ѝ е толкова хубаво.
Наистина, бяха заловили убиеца, но не би трябвало толкова да се радва, защото онзи, който го беше наел, все още бе на свобода. Освен това оставаше нападателят от училищния двор, чернокожият с военното яке и пистолета.