— Разбира се — отговори.
Двама полицаи въведоха окования Томсън Бойд. Джинива пак беше в стаята си; охраняваше я Барби Линч.
Криминалистът рядко се срещаше лично с престъпниците. Той беше учен и се интересуваше от самата игра, преследването, не от личността на заподозрените. Нямаше желание да се хвали пред заловените. Не се трогваше от молби и оправдания, не се впечатляваше от заплахи.
Сега искаше да се увери, че Джинива Сетъл е в пълна безопасност. За това трябваше лично да прецени убиеца.
Бойд огледа лабораторията, апаратите, таблицата на дъската. Лицето му бе насинено от боя със Сакс и превързано.
Погледна инвалидната количка.
По лицето му не личеше емоция, нито следа от изненада или интерес. Дори когато кимна на Сакс. Сякаш бе забравил, че почти беше разбила черепа му с камък.
„Някой попитал Бойд как се чувства на електрическия стол. Той отговорил, че не изпитва нищо. Чувствал се «малко изтръпнал». След това често го повтарял. Чувствал се изтръпнал.“
— Как ме открихте? — попита той.
— По две неща — отвърна Райм. — Първо, бяхте избрали неподходяща карта таро. Асоциирах я с екзекуция.
— Обесеният. Прав сте. Не се бях замислил. Просто ми се стори най-страховита.
— Открихме ви заради навика ви — продължи Райм.
— Какъв навик?
— Подсвиркването.
— Наистина си подсвирквам. Старая се да не го правя, когато работя. Понякога обаче не мога да се сдържа. Говорили сте…
— С неколцина души в Тексас.
Бойд кимна, присви очи и погледна криминалиста; очите му бяха кръвясали.
— Научили сте за Чарли Тъкър, този жалък червей. Вгорчаваше последните дни на моите хора. Разправяше им, че щели да горят в ада, врели-некипели за Исус и какво ли не.
„Моите хора…“
— Само поръчката на Бани ад-Дахаб ли изпълнявахте? — попита Сакс.
Бойд примигна удивено; това бе първата емоция, която се изписваше на лицето му.
— Как… — понечи да попита, но замълча.
— Бомбата е избухнала преждевременно. Или пък се е самоубил.
Убиецът поклати глава:
— Не, не беше камикадзе. Сигурно се е взривила предварително. Беше мърляч. Луда глава. Не правеше нещата по правилата. Сигурно я е заредил твърде рано.
— Как се запознахте?
— Той ми се обади. Научил името ми от някакъв затворник, във връзка с „Ислямска нация“.
Такава била работата. Райм се почуди как тексаският надзирател се е свързал с ислямски терористи.
— Тия араби са луди — добави Бойд. — Но плащат добре.
— Ами Джон Ърл Уилсън? Той ли ви правеше бомбите?
— Джони ли? Да. — Бойд поклати глава. — И за него ли разбрахте? Признавам, че сте добри.
— Къде е той?
— Не знам, наистина. Оставяхме си съобщения на гласова поща от улични телефони. Срещахме се в закусвални. Не сме разговаряли много.
— ФБР ще ви разпитва за ад-Дахаб и бомбите, но ние искаме да знаем за Джинива.
— Момичето, което го е видяло да подготвя атентата.
— Искаме да знаем дали животът ѝ още е в опасност.
Бойд поклати глава:
— Доколкото знам, ад-Дахаб работеше сам. Предполагам, че е разговарял с близки в родината си, но не и тук. Нямаше доверие на никого.
Ту заговаряше с тексаски акцент, ту го преодоляваше, сякаш се стараеше да не се издава.
— Ако лъжете и нещо ѝ се случи, ще се постараем да вгорчим остатъка от живота ви — предупреди Сакс.
— Как? — с искрено любопитство попита Бойд.
— Убихте библиотекаря доктор Бари. Нападнахте и се опитахте да убиете полицай. Чакат ви няколко доживотни присъди. Освен това разследваме смъртта на едно момиче вчера на Канал Стрийт. Някой я блъснал пред автобуса близо до мястото, откъдето се измъкнахте от „Елизабет“. Разпитваме очевидци. Ще гниете в затвора до края на живота си.
Той сви рамене:
— Едва ли има значение.
— Нима ви е все едно?
— Вие май не ме разбирате. Това не ме учудва. Разберете, не ми дреме, че ще ме тикнат в затвора. Все едно ми е. Нищо не можете да ми направите. Аз вече съм мъртъв. Не ми дреме дали ще убия някого, човешкият живот няма никакво значение за мен. — Бойд погледна Амелия Сакс. — Виждам как ме гледате. Сигурно се чудите какво е това чудовище, което стои пред вас. Истината е, че вие ме направихте такъв.
— Ние ли?
— О, да, госпожо… Нали знаете какво работех.
— Екзекутор — намеси се Райм.
— Точно така. Нека да ви кажа нещо за тази професия. Можете да намерите имената на всеки човек, екзекутиран законно в Съединените щати. Броят е голям. Можете да намерите имената на всички свещеници, които са чакали до полунощ, в случай че осъденият поиска да се причести. Можете да намерите имената на всички жертви на тези престъпници и на най-близките им хора. Знаете ли обаче кое име не можете да узнаете отникъде?