— У господин Райм.
— Ще ви закарам.
Джинива махна на баща си да се приближи. Той дойде и момичето го представи на психоложката.
— Приятно ми е, госпожо. И благодаря, че се грижите за Джинива.
— Хайде, качвайте се.
Джинива погледна отсрещния тротоар. Киш още беше там.
— Трябва да тръгвам — извика. — Ще ти се обадя. Направи жест, сякаш говори по телефона.
Лакиша кимна смутено и извади ръката от чантичката си.
Джинива се качи отзад. Погледна през задното стъкло, Киш я гледаше мрачно.
Госпожа Бартън потегли, а баща ѝ отново заразправя някакви глупости как веднъж нарисувал нещо за братята Колиър. Хоумър и Лангли. Живеели на Сто двайсет и осма и Пето. Били саможивци и пълни откачалки. Живеели в постоянен страх от престъпници, били се барикадирали в апартамента си, залагали капани и не изхвърляли нищичко. Единият загинал, смачкан под планина от вестници, които бил събрал. След смъртта им в жилището намерили стотици тонове боклук.
— Чували ли сте за тях? — попита Джакс.
Психоложката каза, че имала някакви спомени.
— Не — отвърна Джинива и добави мислено: „И хич не ми дреме!“
Докато Мел Купър подреждаше уликите от взрива, Линкълн Райм преглеждаше някои от докладите, които бяха получили.
Екип от ФБР под ръководството на Делрей бе заловил Джон Ърл Уилсън, чиито отпечатъци бяха открити върху взривното устройство в тайната квартира на Бойд. Щяха да го доведат за разпит у Райм.
Телефонът на Бел иззвъня.
— Ало… Луис. Какво?
Детективът наклони главата си на една страна и се заслуша.
Луис…
Сигурно беше Мартинес, който следеше Джинива и баща ѝ пеша, след като тръгнаха от къщата на Райм към „Лангстън Хюс“.
Не се съмняваха, че Джакс, Алонсо Джаксън, е баща на момичето, че не представлява заплаха и че терористът е работил сам, но не биваше да оставят Джинива без надзор, поне още известно време.
Нещо беше станало. Личеше по погледа на Бел. Детективът каза на Мел Купър:
— Трябва да проверим регистрацията на една кола. Бързо.
Записа номера на листче и го подаде на техника, след като затвори телефона.
— Какво е станало? — попита Райм.
— Джинива и баща ѝ са чакали автобус пред училището. При тях спряла кола и те се качили. Луис не го очаквал и не успял да изтича достатъчно бързо, за да ги спре.
— Кола ли? Кой е карал?
— Дебела негърка. Ако съдя по описанието, май е онази психоложка, Бартън.
„Няма за какво да се тревожим“ — помисли си Райм. — „Може би просто ги е видяла и е предложила да ги закара.“ Информацията за автомобила се появи на монитора.
— Какво е положението, Мел?
Купър се втренчи в екрана. Въведе няколко команди. Накрая погледна Райм и измърмори:
— Имаме проблем.
Госпожа Бартън караше на юг през центъра на Харлем. Движението беше натоварено. Намали скоростта, когато минаваха покрай поредната стара къща в реконструкция.
Бащата на Джинива поклати глава:
— Гледайте. — Кимна към една реклама. — Предприемачи, банки, архитекти. — Засмя се мрачно. — Обзалагам се, че нито една от тези фирми не е на чернокожи.
„Колко си жалък — помисли си Джинива. — Няма ли да млъкнеш най-после?“
— Какво толкова плачеше за миналото?
Психоложката сви рамене:
— Напоследък много се работи.
Рязко зави в една уличка между стари изтърбушени сгради и някакъв изкоп.
Бащата на Джинива я погледна въпросително и госпожа Бартън обясни:
— За по-пряко.
— По-пряко ли?
— За да избегнем задръстванията.
Той се огледа и присви очи.
— Глупости.
— Татко! — извика Джинива.
— Познавам, този квартал. Улицата е затворена. Разрушават една стара фабрика.
— Не — спокойно възрази госпожа Бартън, — преди няколко дни минах оттук и…
Джакс обаче с все сила дръпна ръчката спирачка и завъртя волана наляво. Колата се блъсна с трясък в една сграда.
Джакс хвана ръката на психоложката и закрещя:
— Тя е от тях, слънчице. От убийците! Бягай!
— Не, татко, полудя ли? Не може…
В този момент жената извади револвер. Насочи го към гърдите на баща ѝ и стреля. Той се разтресе и притисна с ръце раната.
— Ох! Боже мили!
Джинива се отдръпна, но дебеланата се извъртя и насочи оръжието към нея. Точно когато дърпаше спусъка, Джакс я удари с юмрук в лицето и я зашемети. Върху Джинива се посипаха искри и барут, но куршумът не улучи. Задното стъкло се пръсна на хиляди парченца.