„Е, хайде, отиди да провериш…“
Тя бавно заслиза по рампата, като внимаваше да не се подхлъзне; беше много стръмно. Внезапно от улицата засвири клаксон. От нейната кола.
Мамка му, помисли си гневно. Бащата на момичето беше жив.
Фрейзър се подвоуми, но бързо взе решение. Трябваше час по-скоро да се маха. Да довърши бащата. Джинива най-вероятно бе улучена и нямаше да издържи дълго. Но дори да беше само ранена, Фрейзър щеше да я намери по-късно. Имаше много възможности.
Проклет клаксон… Звучеше по-силно от гърмежите и сигурно привличаше вниманието. По-лошо — от него нямаше да чуе звука от полицейски сирени, Фрейзър с мъка се изкачи по рампата. Колата обаче бе празна. Бащата на Джинива се беше измъкнал. Кървави следи водеха към близкия вход, където видя тялото му. Ето каква била работата: преди да изпълзи, беше затиснал бутона на клаксона с крика.
Разгневена, Фрейзър го освободи.
Пронизителният звук секна.
Тя хвърли крика на задната седалка и погледна тялото. Беше ли мъртъв? Дори да не беше, скоро щеше да бъде. Тя тръгна към него. Изведнъж спря и се намръщи. Ако е толкова тежко ранен, как е отворил багажника, извадил крика и затиснал волана?
Тя спря и се огледа.
Мярна рязко движение отдясно, чу свистене и нещо желязно я фрасна през ръката. Револверът отхвърча; болката прониза цялото ѝ тяло. Дебелината изпищя, падна на колене и посегна към оръжието с лявата си ръка. Точно когато го хвана, Джинива отново замахна с железния лост и я удари по рамото, Фрейзър падна и револверът отхвърча надалеч. Заслепена от болка, дебелината се извъртя и хвана момичето, преди да замахне за трети път. Джинива падна тежко, не можеше да се поеме въздух.
Дебеланата запълзя към револвера, но Джинива се хвърли напред и я захапа за счупената китка. Болката разтресе тялото ѝ като електрически ток. Фрейзър замахна със здравата си ръка и удари момичето в лицето. Джинива изпищя и падна по гръб. Фрейзър несигурно се изправи, държеше окървавената си, счупена китка, и изрита момичето в корема. Джинива повърна.
Фрейзър се олюля и се огледа за револвера, който беше на три метра от нея. Нямаше нужда и не искаше да го използва. Лостът щеше да свърши работа. Кипяща от гняв, Фрейзър вдигна желязото и се приближи до момичето. Изгледа го с омраза и вдигна лоста. Джинива се сви и закри лицето си с ръце.
Отзад някой изкрещя:
— Стой!
Фрейзър се обърна. Червенокосата полицайка от къщата на инвалида бавно се приближаваше към нея; с две ръце държеше голям пистолет.
Алина Фрейзър погледна лежащия наблизо револвер.
— Само ми дай повод — изсъска полицайката. — Това чакам.
Фрейзър сви рамене и захвърли лоста. Коленете ѝ омекнаха и тя седна на земята. Притисна счупената си ръка.
Полицайката се приближи и изрита револвера и лоста настрани. Джинива се изправи и с несигурна походка тръгна към двама приближаващи се тичешком санитари. Заведе ги при баща си.
— Имам нужда от лекар — жално промълви Фрейзър.
— Ще си изчакаш реда — измърмори полицайката и стегна китките ѝ с пластмасови белезници.
„И все пак внимателно въпреки обстоятелства“ — учуди се Фрейзър.
— Състоянието му е стабилно — обяви Селито, след като се свърза с Презвитерианската болница. — Не знам какво означава това, но така казват лекарите.
Райм кимна. Каквото и да означаваше „стабилно състояние“, Джакс Джаксън беше жив. Новината зарадва криминалиста — заради Джинива.
Момичето имаше само леки ожулвания и натъртвания и вече беше изписано.
На косъм успяха да я спасят от съучастничката на Бойд. Мел Купър провери номера на колата, в която се бяха качили Джинива и баща ѝ, и се оказа, че е регистрирана на някоя си Алина Фрейзър. От електронните картотеки на полицията научиха за едно дело за убийство в Охайо и две нападения с оръжие в Ню Йорк, а също че има досие като непълнолетна, но то беше секретно.
Селито обяви колата на Фрейзър за спешно издирване. Скоро един пътен полицай съобщи, че автомобил, отговарящ на описанието, е забелязан при един строеж в Харлем. Наблизо се чували изстрели. Амелия Сакс се метна на шевролета си и хвана престъпничката точно когато се канеше да пребие Джинива.
Разпитаха Фрейзър, но и тя като съучастника си не беше склонна да сътрудничи. Райм предполагаше, че никой не би предал с лека ръка Бойд — той имаше добри връзки вътре и извън затвора.
Беше ли Джинива най-после в безопасност? Най-вероятно да. Двамата убийци бяха зад решетките, а поръчителят — разкъсан на парчета. Сакс претърси апартамента на Алина Фрейзър, но откри само пари и оръжия — нищо, което да подсказва, че и други биха искали смъртта на Джинива. Скоро щяха да докарат Джон Ърл Уилсън — бившия затворник, изработил взривното устройство в апартамента на Бойд. Райм се надяваше той да потвърди заключението им. При все това с Бел решиха да назначат един униформен полицай за охрана на Джинива.