— Каква е тази тайна? — поинтересува се Стела.
— Да, тайната. Накрая я разкрих. Спомних си нещо, което ми каза бащата на Джинива: че Чарлз преподавал в училище за чернокожи близо до дома си и продавал сайдер на работници от близките корабни работилници. — Райм поклати глава. — Тогава си направих прибързаното заключение, че фермата е била някъде в щата Ню Йорк… В това има известна истина, само че тя не е била във вътрешността на щата, както предполагах отначало.
— Така ли? А къде? — попита Хенсън.
— Лесно можете да се досетите, ако имате предвид, че до края на деветнайсети век в града е имало действащи земеделски стопанства.
— Искате да кажете, че фермата е била в Манхатън? — изненада се Стела.
— Не просто в Манхатън — заяви Райм и направи малка пауза за драматизъм. — Била е тук, под тази сграда.
42.
— Намерихме карта на Галоус Хайтс, на която се виждат три или четири големи гористи имения. Едно от тях се е намирало на мястото на тази и близките сгради. Отсреща е имало училище за чернокожи. Възможно ли е Чарлз да е преподавал там? А брега на Хъдсън… — Райм погледна през прозореца — … точно там, на Осемдесет и първа улица е имало корабостроителница и пристанище. Дали тези работници са купували сайдера на Чарлз? Той ли е бил собственик на тези имоти? Имаше само един начин да разберем. Том провери в манхатънския кадастър и откри документа за прехвърляне на собствеността от господаря на Чарлз. Да, това е била фермата. Така всичко си идва на мястото. Споменатите срещи в Галоус Хайтс с изтъкнати политици и борци за граждански права. Срещали са се в къщата на Чарлз. Това е била тайната му: че е собственик на петдесет декара първокачествена земя в Манхатън.
— Защо тайна? — недоумяваше Хенсън.
— Не смеел да каже на никого, че е собственик. Искал, разбира се. Затова се е терзаел. Гордеел се, че притежава голям имот в града. Смятал, че може да служи за пример на всички бивши роби. Да им покаже, че могат да си спечелят уважение, като пълноценни граждани. Че могат да притежават земя, да я обработват, да бъдат пълноправни членове на обществото. Станал свидетел обаче на военни бунтове, линчуване на чернокожи, палежи. Затова със съпругата си се представяли само за управители на фермата. Опасявал се е някой да не разбере, че имението е на бивш роб, защото ще го унищожи. Или по-скоро, че ще му го открадне.
— Както е станало — вметна Джинива.
— Чарлз бил осъден и цялото му имущество, включително фермата, било конфискувано и продадено… Доста удобно: да натопиш някого и да откраднеш собствеността му. Само че къде са доказателствата? Разследване отпреди сто и четирийсет години, на това му викам „замразен случай“… Да вземем сейфовете „Екстър стронгбоу“, какъвто се твърди, че Чарлз е разбил във фондацията за бившите роби. Били английско производство, затова се обадих на един колега в „Скотланд ярд“. Оказва се, че е невъзможно сейф „Екстър“ от деветнайсети век да се разбие само с чука и длетото, които са намерени на местопрестъплението. Дори с парна бормашина от онова време са нужни два-три часа… а в статията се твърди, че Чарлз е извършил кражбата за двайсет минути.
От самосебе си се налага изводът, че друг е извършил грабежа, подхвърлил е инструментите на Чарлз и е подкупил свидетеля да излъже. Според мен истинският крадец е онзи, чийто скелет намерихме под развалините на кръчмата „Потърс Фийлд“.
Райм обясни за надписа „уинскински“ върху пръстена на мъжа — че това е било титла в корумпираната политическа машина на „Тамани хол“.
— Бил е от хората на Туийд „Боса“. Уилям Симс, детективът, арестувал Чарлз, също е бил замесен. По-късно е съден за фалшифициране на веществени доказателства. Симс, този „уинскински“, съдията и прокурорът скалъпват процеса срещу Чарлз. Парите от грабежа, които не са намерени, остават за тях.
Така, установихме, че Чарлз е притежавал голям имот в Галоус Хайтс и е бил осъден по скалъпени обвинения. — Райм вдигна вежди. — Един въпрос се налага от само себе си. Някой досеща ли се?
Всички мълчаха.
— Елементарно. Кой, по дяволите, е истинският крадец? Кой е ограбил Чарлз? И така, предвид, че мотивът е да се заграби земята, достатъчно бе да потърся кой е купил имота.
— Кой? — попита Хенсън, обезпокоен, но явно запленен от историческата интрига.
Асистентката му изглади полата си и предположи:
— Туийд „Боса“?
— Не. Един негов колега. Редовен клиент на „Потърс Фийлд“, където си пиел бирата с други тъмни субекти от онова време: Джим Фриск, Джей Гоулд, детектив Симс. — Райм победоносно изгледа събеседниците си. — Самият Хайрам Санфорд.