Посетителят не беше омачканият детектив.
Райм погледна към вратата. Джинива Сетъл влезе, превита под тежестта на ученическата си чанта.
— Добре дошла — поздрави я той.
Сакс също я поздрави и свали предпазните си очила, с които работеше, докато описваше няколко кръвни проби от едно убийство тази сутрин.
Уесли Гоудс бе подготвил документите за иска срещу Санфордската банка и се беше обадил, че още в понеделник Джинива може да очаква предложение за споразумение от Хенсън. В противен случай смяташе да подаде жалбата на следващия ден. (Според Гоудс банката нямаше да се размине само с „десет минути в новините“.)
Райм изпитателно огледа момичето. Времето бе необичайно топло, затова тя беше сменила развлечения анцуг с дънки и фланелка без ръкави с надпис „Отгатнѝ!“ с блестящи букви. Беше наддала малко и косата ѝ бе пораснала. Дори носеше лек грим (Райм се чудеше какво ли имаше в чантичката, която Том ѝ пъхна тайничко в ръцете преди няколко дни). Изглеждаше добре.
Джинива вече имаше опора в живота. Алонсо Джаксън бе изписан от болницата и сега беше на физиотерапия. Благодарение на Селито го прехвърлиха към нюйоркския инспекторат за условно освобождаване. Джинива живееше в апартаментчето му в Харлем, което не се оказа толкова лошо, както очакваше. (Беше го споделила не пред друг, а пред Том, който се превърна в нещо като майка за нея и често я канеше в къщата, за да ѝ дава уроци по готварство, да гледат телевизия или да обсъждат книги и политиката — теми, които ни най-малко не интересуваха Райм.) Щом можеше да си позволи по-голямо жилище, баща ѝ смяташе да вземе и леля Лили при тях.
Джинива бе напуснала „Макдоналдс“; в свободното си време работеше в кантората на Уесли Гоудс като момче за всичко. Помагаше и за основаването на фондацията
„Чарлз Сингълтън“, която щеше да разпредели парите от споразумението с банката между наследниците на бившия роб. Не се беше отказала от плановете да избяга в Лондон или Рим, но Райм все по-често я чуваше да говори разпалено за правата на дискриминираните жители на Харлем: чернокожи, латиноамериканци, мюсюлмани, жени или бедняци.
Също така активно работеше по проект с кодовото название „да спася приятелката си“, за който Райм също не знаеше нищо; в това отношение главна съветничка ѝ беше Амелия Сакс.
— Искам да ви покажа нещо — каза момичето и извади пожълтял лист, изписан с познатия му вече почерк на Чарлз Сингълтън.
— Ново писмо, а? — попита Сакс.
Джинива кимна и внимателно разгъна листа.
— Леля Лили се свързала с един роднина от Медисън. Изпратил ѝ разни неща, които намерил в мазето. Картонче за отбелязване на книги, очилата на Чарлз. И десетина писма. Исках да ви покажа това. — Очите ѝ грейнаха и тя добави: — Писано е през 1875 година, след затвора.
— Я да видим.
Сакс монтира листа на скенера и след миг текстът се появи на няколкото монитора в лабораторията. Полицайката се приближи до Райм, прегърна го през рамото и двамата се загледаха в близкия екран.
Мила Вайълет,
Надявам се, че си прекарваш добре при сестра си и Джошуа и Елизабет се радват, че могат да си поиграят с братовчедите си. Трудно мие да повярвам, че Фредериккойто беше едва на девет, когато го видях за последен път — сега е висок колкото баща си.
Със задоволство мога да ти съобщя, че в скромната ни къщичка всичко е спокойно. С Джеймс цяла сутрин рязахме ледени блокове на реката и ги складирахме в зимника под дървени стърготини. След това газихме около час в снега, за да огледаме една овощна градина, която се предлага за продан. Цената е висока, но мисля, че продавачът ще се съгласи на моето предложение. Малко се усъмни, защото съм чернокож, но когато му предложих да платя веднага, без да искам квитанция, тутакси омекна.
Твърдата валута винаги отваря врати, всякакви врати.
Изпита ли същия трепет като мен от новината, че вчера нашата страна е приела Закона за гражданските права̀? Обърна ли внимание на подробностите? Законът гарантира на всички хора без оглед на цвета им равноправен достъп до странноприемниците, транспорта, театрите и други обществени места. Какъв съдбовен ден за Каузата! Точно за този закон си кореспондирах толкова често с Чарлз Съмнър и Бенджамин Бътлър миналата година и мисля, че много от идеите ми са залегнали в него.
Както можеш да се досетиш, новината ме накара да си спомня за ужасните събития отпреди седем години, когато ни откраднаха градината в Галоус Хайтс и несправедливо ме вкараха в затвора.