Сега, седнал пред камината в скромната ни къща, това нещастие ми се струва като отдавна забравена приказка. Също както кървавите битки във войната и робството във Вирджиния изглеждат като отдавна отминал кошмар.
Може би в сърцето има само едно място за отчаяние или надежда и ако това място е заето с едното, другото потъва в забрава. Тази вечер съм изпълнен само с надежда.
Сигурно си спомняш, че преди години се зарекох да направя всичко, за да престанат да ме смятат за три пети човек. Предвид как все още ме гледат и как постъпват към мен и нашия народ, мисля, че този момент още не е настъпил. Смея обаче да твърдя, че вече ме смятат поне за девет десети човек (Джеймс се разсмя, когато му го казах на вечеря). Все още се надявам, че ще видим времето, когато ще ни смятат за пълноценни личности. Ако не ние, Джошуа и Елизабет със сигурност ще го доживеят.
Сега, мила моя, ти пожелавам лека нощ и подготвям урока си за утре.
Спокойни сънища на теб и децата ни, съкровище. С нетърпение чакам завръщането ви.
С обич, Чарлз.
Кротън на Хъдсън, 2 март 1875 година
— Дъглас и другите май са му простили за грабежа — отбеляза Райм. — Или са повярвали в невинността му.
— За какъв закон става дума? — попита Сакс.
— За Закона за гражданските права от 1975 година — обяви Джинива. — Забранява расовата дискриминация в хотели, ресторанти, влакове, театри… всички обществени места.
— Поклати глава. — Не е издържал дълго. През осемдесетте години на деветнайсети век Върховният съд го обявява за противоконституционен. След това в продължение на петдесет години не е приет нито един федерален закон за защита на гражданските права.
— Чудя се дали Чарлз е доживял да види отменянето му — замислено отбеляза Сакс. — Сигурно не би му харесало.
Джинива сви рамене:
— Едва ли има значение. Сигурно си е помислил, че е временно отменяне.
— Надеждата крепи човека — измърмори Райм.
— Така е. — Джинива погледна надраскания си часовник. — Трябва да се връщам на работа. Тоя Уесли Гоудс… Ненормалник. Никога не се усмихва, дори не те гледа в очите… Поне веднъж да си беше подстригал брадата…
Вечерта Райм и Сакс лежаха един до друг и гледаха лунния сърп. Беше толкова тънък, че би трябвало да е съвсем блед, но през замърсения въздух на града изглеждаше златист като слънцето.
В такива моменти понякога разговаряха, понякога — не. Тази вечер мълчаха.
На перваза отвън нещо се размърда. Сигурно соколите-скитници, които гнездяха пред прозореца. Мъжки, женска и две малки. Понякога гостите на Райм питаха дали си имат имена.
— Сключили сме споразумение — отговаряше той. — Те не ми измислят име и аз не ги кръщавам. Така ни е добре.
Една от птиците надигна глава и закри луната. Със Стойката си излъчваха мъдрост. Както и заплаха. Бяха смъртоносни — възрастните соколи нямаха естествени врагове и връхлитаха върху плячката си с повече от 200 километра в час. Птицата се сниши и застина неподвижно. Бяха активни през деня, нощем спяха.
— Какво си мислиш? — попита Сакс.
— Хайде утре да идем на концерт. Има матине — така се наричат представленията в ранния следобед. В Линкълновия център.
— Кой свири?
— „Бийтълс“, Елтън Джон, Мария Калас, няма значение. Искам да смутя хората с инвалидната количка… Не ме интересува кой свири. Просто искам да изляза. Не ми се случва често напоследък.
Той изви главата си и докосна с устни косата ѝ. Сакс се сгуши до него.
Райм стисна ръката ѝ.
Сакс също стисна неговата.
— Знаеш ли какво можем да направим? — предложи съзаклятнически. — Да си занесем храна отвън. Вино, пастет, сирена. Нещо френско.
— Да, можем да обядваме и там, но уискито им е под всякаква критика. И е безбожно скъпо. Можем…
— Райм!
Сакс рязко се надигна.
— Какво има?
— Какво направи преди малко?
— Приех предложението ти да си вземем храна отвън…
— Не ме будалкай.
Тя трескаво запали лампата. С черни шорти, сива фланелка, разрошена рижа коса и широко отворени очи, приличаше на студентка, която изведнъж си е спомнила, че утре има изпит.
Райм присви очи.
— Много е ярко. Защо трябваше да светваш?
Сакс се втренчи в него.
— Ти… ти раздвижи ръката си!
— Май да.
— Дясната ръка! Никога не си можел да я движиш.
— Странна работа.