— Значи е случаен подтик — измърмори Сакс. — Престъпникът вижда, че Джинива влиза и тръгва след нея.
— В музей? — възрази Райм. — Странен избор.
Селито се обърна към момичетата:
— Видяхте ли някой да ви следи на отиване?
— Отидохме с метрото, беше голяма тарапана. Не видях нищо особено. Ти?
Джинива поклати глава.
— Ами в последно време? Някой да ви е досаждал? Да ви е заплашвал?
Никоя от двете не се сети за някого, който би могъл да представлява заплаха.
— На мен не ми се лепят много — смутено призна Джи нива. — Не ставам за плячка. Не съм барната.
— Барната?
— Иска да каже парче — преведе Лакиша, сякаш беше по-разбираемо; намръщи се и погледна приятелката си — Не се втелявай, момиче. Не приказвай така за себе си.
Сакс забеляза, че Райм се мръщи.
— Какво има?
— Нещо не се връзва. Да прегледаме уликите, докато Джинива още е тук. Може би ще ни помогне с някои обяснения.
Момичето поклати глава и посочи часовника си.
— Контролното.
— Няма да отнеме много време — успокои я Райм.
Джинива погледна приятелката си:
— Ти можеш да отидеш.
— Оставам. Няма да кисна цял ден в клас и да се тревожа за теб.
Джинива се изсмя мрачно:
— Няма начин, момиче. — Обърна се към Райм: — Тя нали не ви трябва?
Той погледна Сакс, която поклати глава. Селито записа адреса и телефонния номер на Лакиша.
— Ще ти се обадим, ако имаме въпроси.
— Дай по-свободно — заръча Лакиша на приятелката си. — Чупи се и бягай вкъщи.
— Ще се видим на училище — твърдо отговори приятелката ѝ. — Нали ще ме чакаш там? — Вдигна вежди. — Честно?
Лакиша направи балон с дъвката си и го спука шумно. Въздъхна:
— Честно. — На вратата спря и се обърна към Райм: — Ей, господине, кога ще зарежеш тая количка?
Настъпи неловко мълчание — за всички освен за Райм.
— Ще поседя още доста — отвърна той.
— Човече, скапана работата.
— Да, такъв е животът.
Тя излезе в коридора.
— Мамка му, леко, бе, пич — чу се от входната врата, след което тя се затръшна.
Мел Купър влезе и плахо погледна към мястото, където за малко не бе смачкан от тийнейджърка, превъзхождаща го с двайсетина килограма.
— Добре — измърмори под носа си. — Ще внимавам.
Съблече зеления си шлифер и кимна за поздрав на компанията.
Преди години хилавият, пооплешивял техник работеше в щатската лаборатория по криминалистика. Бе направил впечатление на Райм, когато му каза, че един от анализите му е сбъркан. Райм, тогава началник на отдела, уважаваше критиците много повече от подлизурковците — стига, разбира се, критиката бе основателна, какъвто се оказа случаят с Купър. Затова той веднага реши да прехвърли техника в градското управление и накрая успя.
Купър бе роден за науката, нещо повече — беше родѐн за криминалист, което е нещо съвсем друго. Много хора смятат, че „криминалистика“ включва само събирането на улики, но всъщност представлява цялата работа до внасянето на доказателствата в съдебната зала. Добрият криминалист умее така да представи фактите, че да са полезни за прокурора.
Например — не е достатъчно да установиш наличието на остатъци от нукс вомика1 на местопрестъплението — подобни растителни извлеци се използват и за обикновени медицински цели, както при възпаление на ухото. Добрият криминалист като Мел Купър веднага ще се досети, че същите вещества се срещат в смъртоносната отрова стрихнин.
Купър имаше вид на абсолютен мухльо — още живееше с майка си, носеше колосани ризи и панталони с ръб и имаше телосложение на Уди Алън. Външният вид обаче лъжеше.
От дълги години Купър имаше връзка с висока, красива блондинка. Двамата редовно участваха в състезания по танци и често печелеха първото място. Наскоро се бяха запалили по спортна стрелба и производство на вино (където Купър умело прилагаше знанията си по химия и физика).
Райм набързо го запозна със случая и се обърна към уликите.
— Да погледнем какво има в плика.
Купър надяна чифт гумени ръкавици и погледна Сакс, която кимна към плика на изнасилвана. Той го изтърси над голям бял лист (за да събере и най-миниатюрните частици). Беше тънка найлонова торбичка с емблема от едната страна — голямо жълто усмихнато лице. Техникът понечи да я отвори, но спря.
— Надушвам нещо… — Вдиша дълбоко. — Мирише на цветя. Какво е това?
Занесе плика на Райм, който също подуши. Ароматът му беше познат, но не можеше да определи какъв е.
— Джинива?
— Да?
— На това ли ти замириса в библиотеката?
1
Нукс вомика е хомеопатичен медикамент при стомашно-чревни оплаквания, вследствие на стрес или след злоупотреба с лекарствени средства. — бел. WizardBGR