— Да, наистина сме заети — потвърди Райм.
— Злото се струпва на едно — измърмори Селито. — Така ли беше изразът?
— Не е ли „Злото не идва само̀“? Наистина бих искал да помогна, но имаме много работа. Пък и виж колко е часът, имам час в болницата.
— Хайде, Линк — измърмори Селито. — Този случай е по-различен. Жертвата е дете. Тоя негодник напада деца. Знаеш ли колко момичета ще спасим, ако го пипнем. Познаваш този град; няма по-важно нещо. Ако някой звяр започне да напада деца, шефовете ще дадат мило и драго да го пипнем.
— Така разследванията ни стават пет — непреклонно заяви Райм. Замълча; когато никой не продума, попита: — На колко години е?
— На шестнайсет, за бога! Хайде, Линк.
Райм въздъхна. Накрая склони:
— Ох, добре. Ще се заема.
— Наистина ли? — изненада се Селито.
— Всички ме смятат за сприхав — изсумтя паралитикът. — За костелив орех; ето ти още едно клише, Лон. Просто изтъкнах, че трябва да имаме приоритети. Но съм съгласен с теб. Този случай е най-важният.
— Нали не смяташ да отложиш посещението в болницата заради вродената си услужливост? — осведоми се болногледачът.
— Разбира се, че не смятах. Дори не се бях замислил за това. Но сега, като спомена, мисля, че трябва да го отложим. Добра идея, Том.
— Идеята не е моя; не ми приписвай чужда вина.
„Така е“ — помисли си Райм, но възрази възмутено:
— Аз ли съм виновен? Звучиш, сякаш аз изнасилвам ученички.
— Знаеш какво имам предвид. Можем да направим изследванията и да се върнем, преди Амелия да е извършила огледа.
— В болницата може да има опашка. Защо изобщо казвам „може“? В болниците винаги има опашки.
— Ще се обадя на доктор Шърман да насроча друг час — предложи Сакс.
— Да, да, отмени го, но не насрочвай друг. Не се знае колко време ще ни отнеме. Може да си имаме работа с рецидивист. Кой знае какво ще излезе?
— Ще насроча друг час — заяви Сакс.
— Нека да е след две-три седмици.
— Ще проверя кога има възможност.
Линкълн Райм обаче бе не по-малко упорит от партньорката си:
— Да го обсъдим по-късно. Сега трябва да заловим този изнасилвач. Кой знае какво е намислил? Вероятно избира следващата си жертва. Том, извикай Мел Купър. Да действаме. Всяка минута работи за престъпника. Е, как е това клише, Лон? Можеш да го включиш в колекцията си.
3.
Инстинкт.
Уличните ченгета — патрулиращите полицаи — развиват някакво шесто чувство, чрез което усещат кой е въоръжен. Ветераните ще ви кажат, че личи по особеното поведение на заподозрения — породено не толкова от тежестта на самия пистолет, колкото от бремето, че го притежаваш. От силата, която ти дава.
От риска да те хванат. Незаконното притежаване на оръжие в Ню Йорк автоматично води в затвора. Ако те пипнат, отиваш зад решетките. Съвсем просто.
Амелия Сакс не знаеше как стана, но изведнъж разбра, че човекът, облегнат на сградата срещу Музея за афроамериканска история и култура, е въоръжен. Стоеше със скръстени ръце, пушеше и зяпаше жълтата найлонова лента, мигащите светлини и полицаите.
Когато пристигна на местопрестъплението, насреща ѝ се приближи русокос момък с униформа, толкова млад, че нямаше как да не е новобранец.
— Здравейте — поздрави я той. — Аз пристигнах първи и…
Сакс се усмихна и прошепна:
— Не ме зяпай, наблюдавай внимателно онази купчина боклук.
Новобранецът примигна изненадано:
— Моля?
— Гледай боклука — повтори по-рязко тя. — Не мен.
— Извинявайте, детектив — измърмори младежът, който бе подстриган късо и имаше фланелка с надпис „Р. Пуласки“.
Сакс посочи боклука:
— Свий рамене.
Той сви рамене.
— Ела с мен. Продължавай да гледаш натам.
— Да, няма…
— Усмихни се.
— Ама…
— Колко полицаи са нужни, за да сменят електрическа крушка?
— Не знам. Колко?
— И аз не знам. Това не е виц, но се засмей, сякаш съм ти казала нещо адски смешно.
Той се изсмя. Малко нервно, но звучеше убедително.
— Продължавай да го гледаш.
— Боклука ли?
Сакс разкопча якето си.
— Сега ставаме сериозни. Видели сме нещо подозрително в боклука.
— Защо…
— Гледай напред!
— Добре, де. Сериозен съм. Гледам боклука.
— Хубаво.
Въоръженият мъж още стоеше до стената. Беше около четирийсетте, як, с къса коса. Сакс видя издутина на хълбока му и прецени, че е дълго оръжие, вероятно револвер, забеляза и издутината, където би трябвало да е барабанът.
— Слушай какво е положението — прошепна тя на новобранеца. — Човекът отдясно. Въоръжен е.