Без нея щатските власти могат да обявят лекарите, извършващи аборти, за убийци. А при психозата след единайсети септември само Четиринайсетата поправка пречи на щатите да затворят мюсюлманите в лагери. Ако се окаже невалидна заради нещо, което вашият Чарлз Сингълтън е знаел, това би означавало край на гражданските свободи, каквито ги познаваме — завърши професорът с абсолютно спокоен глас.
— Добре — намеси се Сакс, — да предположим, че той наистина е открил нещо такова и тя е невалидна. Поправката може да се прегласува и прератифицира, нали?
Този път професорът не скри насмешката си:
— Абсурд. Сред историците се шири мнението, че поправката е била прокарана в единствения благоприятен за това момент. Не, ако Върховният съд я обяви за невалидна, някои от законите могат да бъдат потвърдени, но основното оръжие в борбата за граждански права ще се загуби завинаги.
— Ако това е мотивът, кой би могъл да стои зад нападението срещу Джинива? — почуди се Райм. — Кого да търсим?
Матърс поклати глава:
— О, списъкът е безкраен. Хиляди хора са заинтересовани Четиринайсетата поправка да остане в сила. Либерали и радикали, представители на малцинствата — расови и сексуални, застъпници за социални програми, за медицинско обслужване за бедните, защитници на правото на аборт, правата на гейовете, затворниците, работниците… Ние свързваме екстремизма с десния религиозен фанатизъм — майки, заставящи децата си да лягат на улицата пред клиниките за аборти, или терористи, които взривяват сгради. Повечето терористични актове в Европа се извършват от леви радикали. — Професорът поклати глава. — Нямам ни най-малка представа кой може да стои зад това нападение.
— Трябва да стесним по някакъв начин границите на търсенето — измърмори Сакс.
Райм кимна замислено. Основната им цел в това разследване беше да хванат Извършител 109 с надеждата да издаде кой го е наел или да намерят доказателства, водещи към поръчители. Райм обаче чувстваше, че и тази следа е важна. Ако не намереха отговори в настоящето, трябваше да потърсят в миналото.
— Който и да е престъпникът, той явно знае повече от нас за случилото се през 1968 година. Тези факти — какво е знаел Чарлз, каква е била тайната му, каква е кражбата — сигурно ще ни наведат на следа. Искам повече информация за Ню Йорк по онова време, за Галоус Хайтс и „Потърс Фийлд“, всичко, което можете да откриете. — Спомни си още нещо и се намръщи; обърна се към Купър. — При първата справка за Галоус Хайтс намери някаква статия за една сграда недалеч оттук; фондацията „Санфорд“.
— Да.
— Пазиш ли я?
Мел Купър запазваше всички файлове. Статията от „Таймс“ се показа на екрана.
Райм я прочете и научи, че фондацията „Санфорд“ имала богат архив с материали за историята на Горен Уестсайд.
— Обади се на директора Ашбъри — нареди криминалистът.
— Кажи му, че трябва да прегледаме библиотеката му.
— Дадено.
Купър вдигна телефона.
— Някой трябва да отиде — добави Райм и вдигна вежди към Сакс.
— „Някой“ ли?… Май вече ме определи, без да теглим клечки.
Кой друг да отиде? Пуласки беше в болница. Екипът на Бел пазеше Джинива. Купър работеше в лабораторията. Селито беше с твърде висок чин, за да върши черната работа.
— Няма незначителни огледи — пошегува се Райм, — само некадърни криминалисти.
— Много смешно — намуси се тя; взе якето и чантичката си.
— Нещо важно — спря я Райм, този път сериозно.
Тя вдигна вежди.
— Вече напада и нас.
Имаше предвид полицията.
— Помнѝ оранжевата боя. Пази се от строителни работници… Е, не е зле да внимаваш с всеки.
— Ясно.
Сакс взе адреса на библиотеката и излезе.
Професор Матърс още веднъж прегледа писмата и другите документи и ги върна на Купър. Обърна се към Джинива:
— Когато бях на твоите години в училище не сме учили афро-американска история. Каква е програмата? Два срока ли го учите?
Тя се намръщи:
— Афро-американска история ли? Не учим такова нещо.
— Защо тогава се интересуваш от тези документи?
— Пиша есе по литература.
— Аха. Значи ще учиш афро-американска история следващата година.
Тя се подвоуми.
— Всъщност изобщо няма да уча такова нещо.
— Така ли?
Джинива явно усети някакво неодобрение.
— Със заверка е. Трябва само да присъстваш. Нямам нужда от такава оценка в дипломата.
— Няма да ти навреди.
— Какъв е смисълът? Все ни опяват едни и същи неща… „Амистад“, робовладелци, Джон Браун, законите на Джим Крау, делото „Браун срещу Комисията по образование“, Мартин Лутър Кинг, Малкълм Екс…