— Тежко, а? — отбеляза Уилсън и кимна към плика; в очите му се четеше гордост.
— Аха.
— Е, как върви?
— Върви.
— Наред ли е всичко?
— Да.
Бойд си заподсвирква тихо, като се опита да подражава на етномузиката, който се чуваше от високоговорителя над тях. Странни трели. Цитра и други инструменти от Индия или Бог знае къде. Бойд обаче доста добре налучкваше нотите. Да убива и да свири с уста — тия две неща добре му се удаваха.
Момичето на шублера изпусна с трясък поднос с чинии. Когато клиентите се обърнаха да видят какво става, Уилсън усети потупване по крака си. Взе плика и го прибра в джоба си. Стори му се твърде тънък, за да съдържа 5000 долара, но не се съмняваше, че парите са там. Бойд винаги плащаше добре и навреме.
Значи нямаше да почерпи. Седяха и Бойд пиеше чай. Макар че трябваше да тръгва „след минута-две“.
Какво чакаше?
Скоро му стана ясно. Бойд погледна към прозореца. По улицата мина очукан бял микробус; намали и зави зад ресторанта. Шофьорът беше дребен арабин, мургав и с козя брадичка.
Бойд го наблюдаваше внимателно. Когато микробусът се скри от поглед, убиецът се изправи и взе плика. Остави пари за сметката и кимна на Уилсън. Тръгна към вратата, но спря и се обърна.
— Благодарих ли ти?
Уилсън примигна изненадано:
— Какво?
— Благодаря.
Бойд кимна към плика.
— Няма защо — измънка Уилсън.
Бойд не беше от хората, които благодаряха.
— Много съм ти задължен — добави убиецът. — Добре работа свърши. Наистина.
Думите прозвучаха като от устата на бездарен актьор. После (още по-странно) Бойд намигна на сервитьорката и излезе на оживената улица в сърцето на финансовия район, като поклащаше тежкия найлонов плик.
24.
Роланд Бел спря новия си форд пред дома на Джинива.
Барби Линч кимна от шевролета, откъдето наблюдаваше. Бел заведе Джинива в къщата. Чичо ѝ я прегърна, стисна ръката на детектива и му благодари. Каза, че ще отиде да напазарува от бакалията, и излезе.
Джинива се прибра в стаята си. Бел надникна вътре. Тя бе седнала на леглото и ровеше в чантата си.
— Искаш ли нещо? Гладна ли си?
— Уморена съм. Ще си напиша домашното и ще подремна.
— Добра идея. След всичко, което се случи.
— Как е полицай Пуласки?
— Говорих с началника му. Още е в безсъзнание. Не знаят дали ще се оправи. Бих искал да можех да ти кажа нещо друго, но това е. По-късно ще мина да го видя как е.
Тя извади една книга и му я подаде.
— Дайте му това.
— Непременно, макар че не съм сигурен дали, дори да дойде в съзнание, ще може да чете.
— Да се надяваме. Ако дойде в съзнание, може би някой друг ще му почете. Може да му помогне. Кой знае? Кажете му, че вътре има и талисман за късмет.
— Много мило от твоя страна.
Бел затвори вратата и отиде в хола, за да се обади на синовете си и да им каже, че ще се прибере след няколко часа, когато дойдат да го сменят. Свърза се с другите от екипа и те докладваха, че всичко е спокойно.
Настани се в хола, като се надяваше чичото да напазарува добре. Бедното момиче определено се нуждаеше от силна храна.
Алонсо Джаксън „Джакс“ бавно се промъкваше през тесните проходи между сградите към къщата на Джинива Сетъл.
Накуцващият бивш затворник, кървавият Крал на графитите беше неузнаваем. Предрешен като бездомник, буташе количка с намачкани вестници и празни бирени кутии. Не беше убеден, че изглежда като истински бездомник, понеже бе твърде чист, но трябваше да заблуди само няколко човека — полицаите, охраняващи Джинива Сетъл.
Криволичеше между сградите. Беше на около три пресечки от сградата, която му показа онзи нещастник Кевин Чейни.
Хубаво местенце, мамка му.
Замисли се за планове си да създаде семейство и се почувства кофти.
„Господине, трябва да поговорим. Съжалявам. Бебето… Не успяхме да го спасим.“
„Момче ли беше?“
„Съжалявам, господине. Направихме всичко възможно, но…“
„Момче…“
Джакс пропъди мрачните мисли. Продължи напред, като си мърмореше и все дърпаше на една страна количката, която имаше развалено колело и постоянно завиваше наляво. Цяло чудо би било някой да се усъмни в количката. Не, всъщност нямаше нищо чудно. Какво пречеше на някое ченге да го спре за проверка и да намери пистолета? Щяха да проверят самоличността му и да го върнат да гние в Бъфало. Или в някоя още по-забутана дупка.