— В училище никой ли не подозира?
— Понякога питат защо никой не идва на родителските срещи, но това не е проблем, защото винаги получавам само отлични оценки. Не искам помощи, нямам проблеми с полицията… Ако не създаваш проблеми, никой не ти обръща внимание. — Тя се засмя. — Чели ли сте „Невидимият“ от Ралф Елисън? Не, не онази, по която е научнофантастичният филм. Става дума, че да си негър в Америка е все едно да си невидим. Е, аз съм невидимото момиче.
Сега всичко се нареждаше: колебанието, когато отговаряше на въпросите на Роланд Бел — трябвало е да измисля на момента. Износените дрехи и надрасканият часовник, които не подхождаха много на професорска дъщеря. Общественото училище, не частно. Приятелката ѝ, отраканата Киш — необичайна компания за дете на интелектуалци.
Райм кимна:
— Не видяхме да се обаждаш на родителите си в Англия, но вчера, след случката в музея, телефонира на домоуправителя, нали? Накара го да се представя за чичо ти.
— Съгласи се срещу допълнително заплащане. Искаше да остана у тях, но това не беше добра идея. Разбирате какво искам да кажа. Затова, понеже Рейнолдсови ги нямаше, решихме да използваме техния апартамент. Накарах го да махне табелката с името им от пощенската кутия.
— Този човек никога не ми е приличал на твой роднина — отбеляза Бел и Джинива изпухтя насмешливо.
— Какво смяташе да кажеш, когато родителите ти не се появяха навреме?
— Не знам. — Гласът ѝ затрепери и за момент му се стори страшно беззащитна и отчаяна, но бързо се окопити. — Трябваше да импровизирам. — Вчера, когато отидохме за писмата на Чарлз, се промъкнах в мазето да ги взема от стаичката си.
— Никакви роднини ли нямаш? — попита Сакс. — Освен леля си.
— Не… нямам си никого.
— Защо не се обърнеш все пак към социалната служба? — попита Селито. — Нали това им е работата?
— Ти повече от всеки друг го заслужаваш — добави Бел.
Момичето се намръщи, очите му още повече помътняха.
— Не искам нищо от никого. — Тръсна глава. — Освен това социалните ще ме пратят при леля ми в Алабама. Тя живее в едно градче край Селма, триста жители. Какво образование мога да получа там? Ако пък остана тук, ще ме пратят в някое сиропиталище в Бруклин, ще живея в една стая с четири побойнички, ще ме влачат на църква…
Тя потрепери и тръсна глава.
— Затова се налага да работиш — отбеляза Райм и погледна униформата ѝ.
— Да. Свързах се с един фалшификатор. Той ми издаде шофьорска книжка, според която съм на осемнайсет. Джинива се засмя. — Нямам такъв вид, разбира се, но там, където работя, шефът е бял и твърде стар, за да прецени на колко съм години. Отдавна работя. Никога не съм пропускала смяната си. До днес. — Въздъхна. — Шефът ще узнае истината. Ще се наложи да ме уволни. Мамка му. Преди една седмица ме изхвърлиха от другото място.
— Работила си на две места?
Тя кимна:
— Свалям драсканици от стените. Напоследък в Харлем се правят много ремонти. Навсякъде можете да го видите. Разни банки и големи фирми поправят старите къщи и ги дават под наем. Вземат деца да чистят стените. Плащат добре. Но ме уволниха.
— Защото си непълнолетна ли? — поинтересува се Сакс.
— Не, защо видях едни работници, трима мъжаги, бели.
Искаха да изгонят едни старци, които са живели в сградата от сто години. Заплаших ги, че ще извикам полиция, ако не спрат… — Тя сви рамене. — Уволниха ме. Обадих се на полицията, но никой не си мръдна пръста… Така се отплащат добрите дела.
— Затова не искаш и онази госпожа Бартън, психоложката, да се занимава с теб — отбеляза Бел.
— Ако разбере, че съм бездомна, край, отивам в сиропиталище. — Тя потрепери. — Толкова близо бях! Щях да успея. Още година и половина и готово. Щях да съм в Харвард или „Васар“. Но вчера оня негодник в библиотеката провалѝ всичко!
Джинива се изправи и отиде при таблицата с подробностите за Чарлз Сингълтън.
— Затова пишех за него. Трябваше да докажа, че е бил невинен. Че е бил добър съпруг и баща. Писмата са толкова прекрасни. Такива красиви думи. Дори почеркът му е толкова изящен. И е се бил героично в Гражданската война, учил е деца, спасявал е сирачета от разбеснели се бунтовници. Изведнъж се оказа, че в рода ми е имало свестен човек. Умен, помагал е на известни хора. Исках да имам някого, който да ми служи за пример, не като баща ми и майка ми.