Бешу започна да се отчайва.
— Да, няма съмнение — казваше той, — тази мошеничка е свършила работата. Но загадката пак си остава. Не е толкова важно кой е виновният — портиерката или някой друг, щом не знаем какво е станало с моите дванайсет „африканки“. Допускам, че ги е замъкнала в стаята си, но по какво чудо са излезли оттам между девет часа и времето, когато я претърсихме?
Въпреки заплахите, въпреки душевния тормоз, на който беше подложена, пълната жена отказваше да обясни тази загадка. Тя отричаше всичко. Не видяла нищо. Не знаела нищо. И макар че нямаше никакво съмнение във виновността й, остана непреклонна.
— Трябва да приключим тази работа — каза една сутрин Гасир на Бешу. — Знаете, че снощи депутатът Туфемон свали правителството. Журналистите ще го интервюират. Имаме ли право да ги обискираме?
Бешу призна, че са в безизходица.
— Но след три часа ще зная всичко — заяви той.
Подир обед почука на вратата на агенция „Барнет“.
— Аз те чаках, Бешу. Какво искаш?
— Твоята помощ. Не мога да се оправя без теб.
Отговорът беше искрен, постъпката — достойно оценена. Бешу молеше за прошка.
Джим Барнет се засуети около него, улови го приятелски за раменете, стисна му ръката и с подкупваща деликатност му спести униженията на поражението. Това не беше среща между победител и победен, а помирение между двама другари.
— Право да ти кажа, драги ми Бешу, малкото недоразумение помежду ни ме измъчваше безкрайно. Двама приятели като нас — врагове! Колко жалко! Просто бях загубил съня си.
Бешу свъси вежди. Съвестта му на полицай го упрекваше жестоко за неговите приятелски отношения с Барнет и се възмущаваше, че съдбата го бе направила сътрудник и длъжник на този човек, когото смяташе за ловък крадец. Но, уви, има обстоятелства, при които и най-честните се огъват, и едно от тях е загубването на дванайсет африкански акции!
Превъзмогвайки скрупулите си, инспекторът промърмори:
— Портиерката е, нали?
— Тя е, между другото и защото само тя може да бъде.
— Но как е способна на такова нещо тази доскоро толкова почтена жена?
— Ако си бе направил поне малко труд да събереш сведения за нея, щеше да узнаеш, че тази нещастница има син, който е най-големият нехранимайко и й измъква всичките пари. Заради него се е поддала на изкушението.
Бешу подскочи.
— Значи е успяла да му прехвърли моите „африканки“? — възкликна той, разтреперан.
— О, не, не бих допуснал такова нещо. Твоите дванайсет „африканки“ са нещо свято.
— Къде са тогава?
— В твоя джоб.
— Не се шегувай, Барнет.
— Аз не се шегувам, Бешу, когато се отнася за такива важни неща. Провери.
Бешу пъхна плахо ръка в посочения джоб, попипа и извади един голям плик, украсен със следния надпис: „На моя приятел Бешу.“ Разпечата го, видя своите „африканки“, преброи, че са дванайсет, пребледня, олюля се и се наложи да помирише едно шишенце с амоняк, което Барнет му поднесе под носа.
— Вдъхни, Бешу, и гледай да не припадаш.
Бешу не припадна, но обърса скришом няколко сълзи. Не можеше да продума от радост, от вълнение. Разбира се, никак не се съмняваше, че Барнет още с влизането си и по време на излиянията им бе пъхнал плика в джоба му. Но дванайсетте африкански акции бяха в треперещите му ръце и не смяташе вече Барнет за крадец.
Ободрен изведнъж, той заскача и заигра някакъв испански танц, акомпанирайки си с въображаеми кастанети.
— Те са пак мои! В кошарата, „африканки“! Ах, Барнет, колко славно момче си ти! Няма двама Барнетовци на тоя свят, има само един, спасителят на Бешу! Барнет, ти заслужаваш да ти се издигне паметник! Барнет, ти си герой! Но как успя, дявол да го вземе? Разказвай, Барнет!
Начинът, по който Барнет се бе справил с работата си, за сетен път озадачаваше инспектор Бешу. Подтикван от професионално любопитство, той запита:
— Е, какво ще кажеш, Барнет?
— Какво искаш да знаеш?
— Ами как разплете тази загадка? Къде се намираше пакетът? „В къщата и все пак извън нея“ — казал си ти.
— И извън къщата, и същевременно в нея — засмя се Барнет.
— Разказвай! — умоляваше Бешу.
— Предаваш ли се?
— Както пожелаеш.
— И обещаваш да не се отнасяш към малките ми прегрешения с такъв укорителен вид, който ме огорчава и понякога ме кара да мисля, че съм се отклонил от правия път?
— Разказвай. Барнет.