Инспектор Бешу се изчерви. Да не възрази, значи да стане негов съучастник. Но, от друга страна, той усещаше в джоба си скъпоценния пакет с дванайсетте африкански акции и знаеше, че без намесата на Барнет щеше да се прости завинаги с тях. Уместно ли беше тъкмо сега да се сърди и да се противи?
— Какво става? — запита Барнет. — Не си ли доволен?
— Напротив, напротив — побърза да го увери злочестият Бешу. — Много съм доволен.
— Е, щом няма нищо лошо, усмихни се.
Бешу направи кисела усмивка.
— Ха така те искам! — провикна се Барнет. — Приятно ми беше, че успях да ти услужа, и ти благодаря, че ми даде такава възможност. А сега, драги мой, да се разделим. Сигурно си много зает, а пък аз чакам една дама.
— Сбогом — каза Бешу, запътвайки се към вратата.
— До скоро виждане! — подвикна Барнет.
Бешу се усмихна, доволен, както казваше, но гузен и решил занапред да избягва този опасен човек.
Навън, на ъгъла на съседната улица, забеляза хубавата машинописка — несъмнено дамата, очаквана от Барнет.
А след два дни видя Барнет на кино, придружен от не по-малко хубавата мадмоазел Авлин, учителката по флейта…