— Добри новини — рече Нина. — Тъкмо идвам от болницата.
— И?
— Родили са се две бебета тази нощ, и двете са здрави. Майките също са добре.
— Е, какво ще кажеш за това? — засмя се Юстас към Питър. — Разбра ли какво ти казвам сега? Дори в най-тъмната нощ, приятелю, животът намира начин да си пробие път.
Питър тръгна надолу по склона, приведен срещу вятъра. Като член на изпълнителния щаб той имаше право да ползва кола, но предпочиташе да върви. В болницата се запъти към стаята на Майкъл. Електричеството беше само отчасти възстановено, но болницата беше едно от първите места, които отново светнаха. Завари Майкъл буден и седнал. Десният му крак, увит в гипс от глезена до бедрото, беше провесен ъгъл под четирийсет и пет градуса от леглото. Известно време имаше опасност за крака, Сара се опасяваше, че може да го изгуби, но Майкъл беше боец и сега, три седмици по-късно, официално беше обявено, че се възстановява.
До леглото му седеше Лор и плетеше на две игли. Юстас я беше определил да работи като началник в завода за биодизел, но всяка свободна секунда тя прекарваше в болницата до леглото на Майкъл.
— Какво правиш? — попита я Питър.
— Да пукна, ако знам. Предполага се, че трябва да е пуловер, само че повече прилича на чорапи.
— Ами плети това, което умееш — посъветва я Майкъл.
— Ти почакай само докато се измъкнеш от тоя гипс, приятелю мой. Ще ти покажа какво умея. Ще бъде незабравимо — тя погледна към Питър, лукаво усмихната, за да се увери, че е схванал шегата. — Съжалявам, Питър. Малко се поувлякох. Май забравих, че си тук.
Той се разсмя.
— Всичко е наред.
Тя махна с едната игла.
— Само искам да спомена, в случай че нашето момче тук вземе, че започне да се влошава. Винаги съм била на мнение, че си хубавец и половина. Освен това си герой от войната. Ще проявя интерес към всяко ваше предложение, лейтенант.
— Ще си помисля.
— Не се и съмнявам — пусна преждата в скута си. — Смяната ми започва след трийсет минути, затова ви оставям да клюкарствате за мен. — Тя стана, прибра в торба плетката си, потупа Майкъл по ръката, поразмисли и го целуна по темето. — Имаш ли нужда от нещо, преди да си тръгна?
— Добре съм.
— Не си, Майкъл. Изобщо не си добре. За малко да се спомина от страх заради теб.
— Казах, че съжалявам.
— Не спирай да го повтаряш, младежо. Някой ден ще ти повярвам — тя отново го целуна. — Господа!
Когато Лор си тръгна, Питър седна на мястото ѝ.
— Съжалявам — рече Майкъл.
— Не разбирам защо продължаваш да се извиняваш заради нея, Майкъл. Мен, ако питаш, ти си най-големият късметлия на планетата Земя — наклони глава към леглото. — Е, как върви възстановяването на крака ти?
— Адски боли. Много мило, че най-накрая дойде да ме посетиш.
— Извинявай. Юстас все ми дава задачи.
— Е, колко открихте?
Питър разбра, че пита за другите от Първата колония.
— Числото, което чуваме, е шейсет и шестима. Но продължаваме да се опитваме да издирим всички. Досега сме открили дъщерите на Джими, Алис и Ейвъри. Констанс Чоу, Ръс Къртис, Пени Даръл. На Малките ще им трябва известно време да се съвземат. Всички са пръснати.
— Добра новина, струва ми се… — Майкъл замълча, остави думите си неизказани. Толкова много други бяха загинали.
— Холис ми каза какво си направил — рече Питър.
Майкъл сви рамене. Изглеждаше малко смутен, но и горд.
— В онзи момент ми се стори правилно.
— Ако някой ден решиш да влезеш в Експедиционния, само ми кажи. Ако ме приемат обратно, разбира се. Следващия път, когато си говорим, може да съм в затвора.
— Питър, не се шегувай. Вероятно за това ще те направят генерал. Или ще те помолят да се кандидатираш за президент.
— Значи не познаваш армията, както аз я познавам — но за миг си помисли: Ами ако? — След няколко дни заминаваме, знаеш ли?
— Така си и мислех. Не забравяй да се облечеш добре. Поздрави Кървил от мен.
— Ще те вземем при следващото пътуване, обещавам.
— Не знам, омбре, обслужването тук си го бива. Мястото някак ми допада. Кой идва с теб?
— Сара, Холис, Кейт, но те са ясни. Гриър остава, за да помогне с евакуацията. Юстас събира екип.
— Ами Лиш?
— Ще я попитам, ако я намеря. Едва я виждам. Все язди нанякъде с този неин кон. Вика му Воин. Нямам никаква представа какви ги върши.