— Трябва да е с момиче — помогна му Кейт.
— Има. Тъкмо щях да го спомена. Е, имало едно време едно момиченце…
— Как е изглеждала?
— Ами била много красива. Всъщност като теб.
— Принцеса ли е била?
— Ти ще ме оставиш ли да разказвам, или не? Но сега, като го споменаваш, била е. Най-красивата, живяла някога. Работата била там, че тя не знаела, че била принцеса. Това е най-интересното.
Кейт се намръщи господарски.
— Защо не е знаела?
Изведнъж почувства как нишките на историята се появяват в ума му.
— Това е прекрасен въпрос. Случило се следното. Когато била много малка, само бебе, родителите ѝ, кралят и кралицата, я завели на излет в кралската гора. Бил слънчев ден, а момиченцето, чието име било принцеса…
— Елизабет.
— … принцеса Елизабет, видяло пеперуда. Невероятна пеперуда. Родителите ѝ не ѝ обърнали внимание и тя последвала пеперудата в гората, опитала се да я улови. Но пеперудата не била пеперуда. Била… кралицата на феите.
— Наистина ли?
— Наистина. А пък феите нямали доверие на хората. Държали се встрани от тях и така им харесвало. Само кралицата на феите била различна. Искала да си има дъщеря. Феите нямали свои деца. И тя много тъгувала, че си няма дъщеричка, за която да се грижи, и когато видяла принцеса Елизабет, толкова била поразена от красотата ѝ, че не могла да се сдържи. Отвела детето дълбоко, дълбоко в горите. Скоро момиченцето се изгубило и се разплакало. Кралицата на феите кацнала на носа ѝ и с фините си криле избърсала сълзите ѝ. Казала ѝ: „Не тъгувай. Аз ще се погрижа за теб. Ти вече ще си моето момиченце“. И я отвела в едно голямо кухо дърво, където живеела със своя народ от феи, нахранила я, определила ѝ маса и малко легло, в което да спи. Не след дълго принцеса Елизабет съвсем забравила стария си живот, помнела само феите в гората.
Докато слушаше, Кейт кимаше.
— И после какво станало?
— Ами нищо. Дните минавали. Дълго време били много щастливи заедно, особено кралицата на феите. Колко прекрасно било да знае, че си има свое момиченце. Но когато Елизабет пораснала, започнала да усеща, че нещо не е както трябва. Знаеш ли защо?
— Не била фея.
— Именно. Браво на теб, че го разбра. Не била фея, била момиченце, а и вече не толкова малко. Защо съм толкова различна? — чудела се тя. И колкото по-висока ставала, толкова по-трудно ставало за кралицата на феите да крие тайната си. Защо краката ми стърчат от леглото, питала я Елизабет, а кралицата на феите отговаряла: Защото леглата винаги са малки, такива са си. Защо масата ми е толкова мъничка, питала Елизабет, а кралицата на феите отвръщала: Съжалявам, не е вината на масата, ами ти трябва да спреш да растеш. Което тя не можела да направи, разбира се. Растяла и растяла, скоро вече почти не се побирала в дървото. Всички други феи се оплаквали. Страхували се, че тя ще им изяде всичката храна и за тях нищо няма да остане. Плашели се, че случайно може да ги премаже. Трябвало да се направи нещо, но кралицата на феите отказвала. Слушаш ли ме?
Кейт кимна омаяна.
— А кралят и кралицата, родителите на Елизабет, не спрели и за миг да я търсят. Проверили всеки сантиметър в гората и всички земи в кралството. Само че дървото било добре скрито. Един ден чули слухове за момиченце, което живеело в гората с феите. Почудили се дали не е дъщеря им. И направили единственото, което им хрумнало. Наредили на кралските дървосекачи да секат наред дърветата, докато открият онова, в което била Елизабет.
— Всички дървета ли да секат?
Питър кимнал.
— До едно. А това не било хубаво. Дърветата били дом не само за феите, но и за всякакви животни и птици. Но родителите на Елизабет били отчаяни, на всичко били готови, за да си върнат дъщерята. И така, дървосекачите се заловили за работа, започнали да секат, а кралят и кралицата яздели на коне и я викали по име: „Елизабет! Елизабет! Къде си?“ И знаеш ли какво се случило?
— Чула ли ги е?
— Да, чула ги. Само, че тя вече не помнела името Елизабет. Вече си имала име на фея и била забравила всичко за предишния си живот. Но кралицата на феите знаела какво чува и се уплашила много. Как можах да направя такова ужасно нещо? — помислила тя. Как можах да отведа Елизабет? Но не можела да се насили да литне от дървото и да каже на родителите на Елизабет къде е дъщеря им. Много обичала момиченцето и не можела да я пусне. Не вдигай шум, рекла тя на Елизабет. Мирувай. Дървосекачите се приближавали все повече. Навсякъде падали отсечени дървета. Всички феи били изплашени. Върни я обратно, говорели те на кралицата на феите, молим те, върни я, преди да изсекат цялата гора.