Ускориха крачка, но преди още да стигнат до средата на еспланадата, изведнъж паднаха един върху друг.
— Ах, тези негодници — извика Сандокан. — Обтегнали са стоманена тел.
В този момент няколко мъже, залегнали във високата трева, изтичаха към двамата корсари, хвърляйки нещо, което изсвири във въздуха.
Но Яниш и Сандокан се бяха съвзели, и макар че бяха паднали на земята, не изпуснаха пистолетите си и срещу нападателите излетяха един след друг два куршума.
Сандокан стреля пръв в момента, в който усети, че в раменете го удари някаква желязна топка. Единият от нападателите падна, надавайки вик, който веднага секна. Останалите се разбягаха наляво и надясно и изчезнаха бързо в мрака, поемайки различни посоки. Яниш и Сандокан, опасявайки се от ново нападение, останаха по местата си.
Отдалеч се чу изсвирване, на което отговори друго откъм улица Дурумтолах. Тогава те се изправиха, прескочиха стоманената тел и се отправиха с бърза крачка към реката. Зад тях в мрака се чу трето изсвирване.
Лодката беше закотвена на същото място и половината от екипажа беше на брега с пушки в ръце.
— Господарю — рече кърмчията, когато забеляза Сандокан, — вие ли стреляхте?
— Да, Рангари.
След това нареди да запалят фенера на носа и лодката пое по реката.
Почти по същото време малка гонга, скрита дотогава зад една пирога с двама голи, намазани с кокосово масло мъже, се отдели от брега и пое след лодката на „Мариана“.
Никой от нашите приятели не забеляза тази маневра. Те вярваха, че са заличили следите си, но продължаваха да бъдат под погледа на техните врагове.
IV. МАНТИ
На следващия ден Яниш и Сандокан, след като преспаха няколко часа и бяха седнали на чаша отличен чай, видяха, че в каюткомпанията влиза боцманът, набит малаец с огромни мускули на борец.
— Какво искаш, Самбилонг? — попита Сандокан и стана. — Някаква новина от ТремалНаик ли има?
— Не, капитане. Дошъл е някакъв индус. Иска да се качи на борда.
— Що за човек е?
— Каза, че бил манти.
— Какво е това манти?
— Нещо като магьосник — каза Яниш, който беше прекарал няколко години в Гоа като юноша и знаеше местните обичаи.
— Каза ли ти какво иска? — попита Сандокан.
— Че идвал да извърши жертвоприношение на КалиГхат, божество, чийто празник е днес. Това щяло да ти донесе щастие.
— Прати го по дяволите.
— Трябва да ви съобщя, капитане, че той е бил приет на закотвените наоколо кораби и че е придружен от местен полицай, който ми каза да не го отпращаме, ако не искаме да си имаме неприятности.
— Да го пуснем да се качи, Сандокан — каза Яниш. — Нека почитаме местните обичаи.
— Що за човек е? — попита пиратът.
— Красив старец, капитане, с величествена осанка.
— Нареди да спуснат стълбата.
Когато се качиха малко след това на горната палуба, магьосникът манти беше вече на борда, а местният полицай бе останал в малката гонга в компания на няколко ярета, които блееха отчаяно.
Както го бе описал Самбилонг, този лечител магьосник бе наистина красив старец с тъмна кожа, черни очи, които светеха някак странно, и дълга бяла брада.
По ръцете, гърдите, корема и челото имаше бели линии: отличителен знак на последователите на Шива. Беше облечен само в обикновен дут, който едва покриваше бедрата му.
— Какво искаш? — го попита Сандокан на английски.
— Да извърша жертвоприношение в чест на КалиГхат, чийто празник е днес — отвърна манти на същия език.
— Ние не сме индуси.
Старецът притвори очи и разпери ръце в знак на удивление.
— А какви сте?
— Не любопитствай да узнаеш.
— Отдалеч ли идвате?
— Може би.
— Ще извърша жертвоприношение за щастливо завръщане. Никакъв екипаж, даже и чуждестранните, не отказва церемонията на един манти, който може да ви прокълне. Попитайте полицая, който ме придружава.
Старецът изглеждаше много самоуверен и даже не дочака да му отговорят. Приготви се за жертвоприношението, сякаш съгласието на собственика на кораба нямаше за него никакво значение.
Но Сандокан, опарен от снощната засада, беше подозрителен.
Старецът водеше със себе си черно яре, имаше и кожена торба, от която извади най-напред тенджерка, пълна с масло, след това две парчета дърво — едното плоско с дупка в средата, а другото тънко и заострено.
— Те са свещени — каза манти, показвайки ги на Яниш и Сандокан, които следяха с голямо любопитство действията на стареца.