След това той пъхна дървеното шило в плоската дъсчица и с помощта на ремък започна да го върти бързо в дупката.
— Изглежда, че запалва огън — рече Сандокан.
— Свещеният огън за жертвоприношението — отвърна Яниш и се усмихна. — Колко суеверия и предразсъдъци има у тези индуси!
След около половин минута от дупката се показа пламък и двете дръвчета се разпалиха бързо.
Манти се завъртя и се обърна на изток, след това на запад, на юг и накрая на север, изговаряйки тържествени заклинания:
— Светлини на Индия, на Соурга и Агни, които осветявате земята и небето, осветете кръвта на жертвата, която принасям на КалиГхат.
Кръстоса двете парчета дърво да догорят, след което-ги сложи на медна плоча и ги поля с масло от тенджерката. Огънят се съживи, старият магьосник хвана ярето, извади нож и отряза ловко главата му, като остави кръвта да изтече върху свещените дървета.
Когато кръвта спря да тече и огънят загасна, той събра почервенялата от кръвта пепел, топна в нея пръст и направи знак на челото и брадата си, приближи Яниш и Сандокан и беляза и техните чела, казвайки:
— Сега вече можете да тръгнете и да се върнете във вашата далечна страна, без да се боите от бури, защото духът на Агни и силата на КалиГхат са с вас.
— Свърши ли? — попита Сандокан, подавайки му малко рупии.
— Да, сахиб — отвърна старецът, втренчвайки в Тигъра на Малайзия черните си очи, които сякаш пръскаха свръхестествени лъчи. — Кога тръгваш?
— За втори път ме питаш за това — рече Сандокан. — За какво ти е толкова нужно да знаеш кога заминавам?
— Този въпрос задавам на всички екипажи. Сбогом, сахиб, и дано и Шива присъедини благословията си към тази на Агни и КалиГхат.
Взе ярето и слезе в своята гонга, където полицаят го чакаше, седнал на пейката на носа, и пушеше палмова цигара.
Лодката се отдели от стълбата, но вместо да се спусне надолу по реката, където имаше закотвени много платноходи, пое нагоре и мина край кърмата на кораба. Сандокан и Яниш, които го проследиха с поглед, видяха изненадани, че магьосникът престана за момент да гребе, обърна се и втренчи поглед към извивката на кърмата, където беше изписано със златни букви името на кораба им, след което загреба бързо и изчезна сред множеството платноходи, изпълващи реката.
Сандокан и Яниш се спогледаха, сякаш в този момент в главите им проблясна една и съща мисъл.
— Какво мислиш за този старец? — попита Сандокан.
— Мисля си, че тази церемония беше само предлог, за да се качи на борда и да разбере кои сме — отвърна португалецът, който изглеждаше разтревожен.
— И аз подозирам същото.
— Сандокан, дали не ни изиграха?
— Едва ли е възможно тугите вече да знаят, че сме приятели на ТремалНаик и сме дошли тук да му помогнем да намери малката Дарма. Да не би тези хора да са демони или магьосници?
— Не знам какво да кажа — отвърна Яниш, който се бе замислил. — Да почакаме да дойде Камамури.
— Виждаш ми се неспокоен и загрижен, Яниш.
— И има защо. Ако тугите знаят вече намеренията ни и целта на нашето пътуване, страхувам се, че ще имаме работа със страшни врагове.
— Може би се лъжем, Яниш — рече Сандокан. — Този манти може би е някакъв клетник, който се опитва да припечели по някоя рупия с глупавите си жертвоприношения.
Яниш погледна внимателно приятеля си в лицето и се убеди, че и самият Сандокан не вярва на собствените си успокоителни думи. Това само увеличи тревогата му и като премисли всичките странни съвпадения при срещите им стези съмнителни типове, си каза, че направо са били изиграни. Но какво точно Суйод хан бе научил за тях?
Сандокан забеляза, че са го налегнали тежки мисли, и го попита:
— Тревожи ли те нещо, братко?
— Не, но повторният въпрос и погледът, който старецът хвърли на нашия кораб, наистина ме озадачиха много.
— Да не би да ни е метнал и полицаят?
— Струва ми се много странно и присъствието на полицай в гонгата на шарлатанина.
Сандокан млъкна, разходи се по палубата, а след малко стисна Яниш за ръката и му каза:
— Яниш, подозирам нещо друго.
— Какво?
— Че полицаят е бил преоблечен туг, за да ни излъжат по-лесно.
Португалецът погледна Сандокан тревожно.
— Мислиш ли?
— Залагам наргилето си срещу една от твоите цигари, че и ти си убеден, че този човек не бе истински полицай — рече Сандокан.
— Да, братко мой, сигурно сме излъгани от хора по-хитри от нас. Скъпи ми Сандокан, поне засега Тигъра на Индия дава доказателства, че е по-обигран от малайския.
— Да, индийският тигър е по-цивилизован, а малайският е още див — каза Сандокан, насилвайки се да се усмихне. — Но нищо. Скоро ще се реваншираме. Пък и този шмекер манти, даже и да допуснем, че е бил шпионин на Суйод хан, не научи нищо от самите нас и все още не знае кои сме, за какво сме дошли тук и…