Млъкна внезапно и впери поглед над левия борд. Изглежда, че следеше с очи някаква лодка сред множеството платноходи.
— Струва ми се, че видях лодката със слонска глава на носа, с която вчера ни посрещна Каммамури — рече. — В момента се скри зад онези пироги, но ей сега ще се покаже.
— Трябваше вече да бъде тук каза Яниш, поглеждайки красивия си златен часовник.
Покатериха се на главната мачта и наистина забелязаха една лодка филтшара, подобна на онази, с която бе дошъл махарата. Маневрираше бързо и ловко между корабите.
На борда й имаше четирима гребци, а човекът на руля приличаше на мюсюлманин от Северна Индия.
— Дали Каммамури не се е преоблякъл като мюсюлманин — рече Сандокан.
— Ето че се насочва към нас.
Лодката наистина, след като излезе от хаоса от струпани плавателни съдове, се понесе бързо към „Мариана“ нагоре по течението, забавено от пусналите котва кораби, и след няколко секунди вече опря до десния борд на „Мариана“.
Мюсюлманинът, който я управляваше, размени няколко думи с гребците, по стълбата се покачи бързо на борда и се поклони на Яниш и Сандокан, които бяха дотичали и го гледаха учудени.
— Ето че не ме познахте — каза новодошлият и избухна в смях. — Доволен съм, защото това значи, че ще изиграя и тези кучета тугите.
— Поздравявам те, скъпи ми Каммамури — каза Яниш. — Ако не беше проговорил, вече се канех да заповядам да те върнат в лодката.
— Отличен грим — каза Сандокан. — Неузнаваем си!
Верният слуга на ТремалНаик бе станал наистина неузнаваем и всеки би го взел за мохамеданин от Агра или от Делхи.
Приятелите му не преставаха да се любуват на изкусното му превъплъщение.
— Отлично — повтаряше Яниш. — Приличаш ми на току-що завърнал се от Мека хаджия. Липсва ти само зелена панделка на чалмата.
Сандокан понечи да каже нещо. Сигурно искаше да разкаже на Каммамури за посещението на манти и да сподели подозренията си, но едно намигване на Яниш го възпря.
Португалецът запита с безразличен тон:
— Как можа да минеш незабелязан?
— Тръгнах от къщи в добре затворена носилкапаранкин и наредих да ме заведат в квартал Странд, където тълпата е винаги много гъста. Свалиха ме пред един хотел, в който се преоблякох, и когато излязох, никой не ме позна, даже и нашите слуги. Филтшарата ме чакаше далеч от Странд на кея на Черния град, така че никой не е могъл да ме проследи.
— Внимавай! Тугите са много хитри и ние се убедихме в това. Те вече знаят, че сме приятели на твоя господар и ще ни следят.
Махаратът уплашено махна с ръка и пребледня.
— Невъзможно! — възкликна той тревожно.
— Вече се опитаха да ни убият, когато излязохме от дома на ТремалНаик — рече Сандокан.
— Вас ли?
— Е, неуспял опит за нападение, ние отвърнахме с два куршума, единият от които не отиде напразно. Но не тази засада ни тревожи в момента, а едно посещение, което имахме преди малко, събуди у нас големи подозрения. На кораба дойде един магьосник или нещо подобно да принесе в жертва яре в чест на божеството КалиГхат…
— Един манти — каза Яниш. Каммамури прибледня още повече и извика:
— Манти ли казахте?
— Да не би да го познаваш? — запита Сандокан обезпокоен.
Махаратът занемя с широко отворени от ужас очи.
— Ще проговориш ли най-сетне — рече Яниш. — Какво означава уплахата, която се чете в очите ти? Кой е този човек? Виждал ли си го и ти?
— Как изглеждаше?
— Висок, стар, с дълга брада и много черни, блестящи като жарава очи.
— Той е! Той е!
— Обясни ни по-подробно.
— Същият е, който идва два пъти в дома на моя господар да извършва обряда пучие и когото видях няколко пъти да се върти из нашата улица и все гледаше към прозорците. Точно така, висок, сух, с бяла брада и блестящи очи.
— Пучие! — възкликна Сандокан. — Това пък какво е? Говори по-ясно, Каммамури, ние не сме индуси.
— Това е обряд, извършван по къщите за омилостивяване на божествата. Състои се в разливане на урина, смесена с кравешки изпражнения, по стаите, хвърляне на ориз и цветя във ведро с вода и изгаряне на масло в лампи около него.
— И този манти го е извършил в дома на твоя господар? — запита Сандокан.
— Да, преди петнайсет дни — отвърна Каммамури. — Сигурен съм, че е същият, който е идвал тази сутрин тук. Този негодник е шпионин на Суйод хан.
— Но тук го придружаваше местен полицай.
— Полицай ли! — извика Каммамури слисан. — Откога тукашната полиция ескортира манти при обиколките им? Измамата е била двойна.