Баядерките му отвърнаха с дружен смях и вместо да се отдръпнат, се приближиха още повече към Тигрите на Момпрацем и Каммамури така, че те не можеха да направят нито крачка напред.
— Махайте се! — изрева Сандокан, който започваше да губи търпение, защото не виждаше повече магьосника през плуващите във въздуха шарфове.
— Пробий си път или онзи мошеник ще ни се изплъзне — извика Яниш. — Тези момичета се опитват да го спасят.
— Прав си, братко. Не го виждам вече.
Но тъкмо се канеха да минат през групата баядерки, и те се снишиха внезапно, пуснаха на земята шарфовете и нашите приятели съзряха сред тях десетина мъже, които въртяха във въздуха вързани за кърпи оловни топки — страшното оръжие на тугите.
Танцьорките, пъргави като млади пантери, се разбягаха наляво и надясно, за да не им пречат при атаката.
Сандокан изрева гневно:
— Тугите!… Напред, в името на Аллах!…
Измъкна от пояса си светкавично къса шимитара и двуцевен пистолет, стреля и просна моментално двама от нападателите. В същия миг Яниш, Самбилонг и махаратът, съвзели се от първоначалното стъписване, се хвърлиха в атака с камите и изпразниха срещу тугите пистолетите си.
Изстрелите не отидоха напразно. Още двама туги паднаха и мнозина бяха ранени с шимитари. Това ги обърка и атаката им беше разколебана, което се виждаше от начина, по който въртяха оловните топки.
Тримата пирати и индусът удвоиха усилията си да се освободят и успяха да го сторят по-бързо, отколкото се бяха надявали.
Съпротивата беше сломена. След като се опитаха да хвърлят смъртоносните оловни топки, тугите се разбягаха пред светкавичната атака на Тигрите. Хукнаха презглава и баядерките.
— Саккароа! — изруга Сандокан. — Пак ни изиграха! Манти е изчезнал!
— Хубава засада, няма какво да се каже. — Яниш втъкваше спокойно оръжието в пояса си. — Не вярвах, че тези красиви девойки могат да се съюзят с такива удушвачи. Така умело въртяха шарфовете, че прикриваха напълно нападателите. Смешна история.
— Която на косъм не завърши трагично, скъпи ми Яниш. Но два пъти прихващаха врата ми с кърпа с оловна топка и по едно време усещах, че ще ме удушат. Какво ще кажеш ти, Каммамури?
— Че оня дъртак манти се възползва от суматохата, за да ни се изплъзне от ръцете.
— Хич не е глупав!
— Да продължим ли преследването? — запита Самбилонг. — Може би не е много далеч.
— Кой знае къде се е скрил вече. Хайде, загубихме играта и не ни остава друго, освен да се върнем на кораба — рече Сандокан.
— И да легнем да поспим — добави Яниш.
— О, ще я открием тази лисица! — извика Тигъра на Малайзия, стискайки юмруци. — Този човек ни е нужен, особено сега, когато сме сигурни, че е туг. Няма да напуснем Калкута, докато не го хванем.
— Да вървим, Сандокан. Не бива да стоим повече тук. Тугите могат да се върнат да ни нападнат отново или да устроят друга засада.
Сандокан взе от земята все още горящата факла, изпусната от някое момиче, и тъкмо се канеше да тръгне, но чу стон, който привлече вниманието му.
— Тук наблизо някой чака да го довършим — рече Тигъра на Малайзия и изтегли шимитарата си.
— Или да бъде прибран? — попита Яниш. — Един пленник ще ни бъде от голяма полза.
— Прав си, приятелю.
Отново се чу стон. Идваше откъм ъгъла на улицата, от която се бяха появили баядерките.
— Останете тук на пост и заредете пистолетите — каза Сандокан, обръщайки се към Каммамури и Самбилонг.
Запъти се към уличката, следван от Яниш, и видя просната на земята, до стената на една къща, баядерка, която с мъка се опитваше да се изправи.
Беше изключително красива девойка, с леко бронзова кожа, с меки и фини черти, с много черни очи и дълги коси, заплетени с цветя и сини копринени ленти.
Тънкото й, стройно като фиданка тяло бе облечено в разкошен костюм от червена коприна, украсена с перли.
Горката девойка изглежда бе улучена от куршум в гърдите, откъдето се стичаше кръв.
Като видя двата Тигъра на Момпрацем, девойката закри с ръце лицето си, прошепвайки:
— Милост…
— О, каква красива девойка! — възкликна Яниш, поразен от милия израз на лицето й. — Щастливи са тези туги, че имат толкова красиви танцьорки.
— Не бой се — рече Сандокан, навеждайки се над баядерката, като протегна факлата, за да я види по-добре. — Ние не убиваме жени. Къде си ранена?
— Тук… в гърдите… сахиб. Куршум…
— Ей сега ще видим, ние разбираме нещо от рани, пък знаем и да ги лекуваме, даже по-добре и от вашите лекари.
Куршумът бе улучил девойката от лявата страна. За щастие, не бе проникнал в гърдите, а се бе плъзнал по едно от ребрата и бе разкъсал кожата. Макар и болезнена, раната явно не беше опасна.