— След осем дни ще бъдеш на крака, момичето ми — каза Сандокан. Първо трябва да спрем кръвта, която тече обилно.
Извади от джоба си кърпа от тънък плат и я завърза през гърдите на танцьорката.
— Засега това е достатъчно. Къде искаш да те заведем? Не сме приятели на тугите, така че се надявам, че сега няма да се върнат да те приберат.
Девойката не му отвърна. Гледаше ту Сандокан, ту Яниш с красивите си черни като въглени очи, явно озадачена от това, че тези двама мъже, които се бе опитала да погуби, вместо да я довършат — я лекуват.
Мълчанието й продължи много, но време за губене нямаше. Бяха прекалено близо до убежището на почитателите на богинята Кали и им се струваше, че десетки очи ги следят от всяко кътче.
— Отговори — рече накрая Сандокан. — Сигурно имаш дом и семейство, все някой се грижи за теб.
— Вземи ме с теб, сахиб — промълви най-сетне баядерката с разтреперан глас. — Не ме отвеждай при тугите.
— Сандокан — рече Яниш, който не сваляше очи от танцьорката. — Тази девойка може да ни бъде полезна и да ни даде ценни сведения. Да я заведем на борда на „Мариана“.
— Имаш право, братко. Самбилонг!
— Тук съм, капитане — обади се малаецът.
— Вземи тази девойка и ни следвай. Само внимателно, че е ранена в гърдите.
Малаецът вдигна девойката като перце и опря главата й на своите гърди.
— Да тръгваме — каза Сандокан, вземайки отново факлата. — Пистолети в ръце. И си отваряйте добре очите!
Прекосиха доста улици и сокачета, без да срещнат жива душа, и към един часа сутринта стигнаха до брега на реката. Лодката им бе на няколко крачки, пазена от малайците.
Сандокан нареди да настанят девойката на кърмата, забучи факлата на носа и даде знак за тръгване.
Яниш седна на последната пейка срещу девойката и я наблюдаваше внимателно, възхищавайки се може би неволно от красотата на това лице и блясъка на черните, светещи като въглени в нощта очи.
— Господи! — прошепна той на себе си. — Никога не съм виждал толкова красиво създание. Как ли е попаднала в ръцете на тези кръвопийци?
Сандокан, сякаш отгатнал мислите на приятеля си, се обърна към девойката, която седеше до него.
— И ти ли си последователка на Кали? — запита я той. Баядерката поклати глава и се усмихна тъжно.
— Тогава как си попаднала при тугите?
— Купили са ме след унищожаването на семейството ми — отвърна танцьорката.
— За да те направят баядерка ли?
— Танцьорите им са нужни за религиозните обреди.
— Къде живеете?
— В пагодата, сахиб.
— Добре ли ти беше там?
— Не, и както виждаш, предпочетох да те последвам, отколкото да се върна в пагодата, където се извършват жестоки тайнства за задоволяване на ненаситната жажда за кръв на богинята.
— С каква цел изпратиха теб и другарките ти срещу нас?
— За да ви попречим да проследите манти.
— Значи го познаваш? — запита Сандокан.
— Да, сахиб.
— А откъде знаехте, че го следим?
— Манти ни предупреди със звуците на своя бин.
— Той от главатарите на тугите ли е?
Девойката го погледна, без да отговори. Дълбока тревога се изписа на красивото и лице.
— Говори! — заповяда й Сандокан.
— Тугите убиват всеки, който издаде тайните им, сахиб — отвърна момичето с разтреперан глас.
— Намираш се сред хора, които ще съумеят да те защитят от всички туги в Индия. Говори, искам да знам кой е този човек, когото следим безуспешно, а ни е толкова необходим.
— Вие врагове ли сте на удушвачите?
— Дошли сме в Индия да им обявим безмилостна война — каза Сандокан — и да ги накажем за техните престъпления.
— Вярно е, че са зли убийци — отвърна девойката.
— Тогава кажи ми кой е този манти.
— Злият гений на главатаря на тугите.
— На Суйод хан! — извикаха в един глас Сандокан и Яниш.
— Вие познавате ли го?
— Засега все още не, но се надяваме скоро да се запознаем — отвърна Сандокан. — Яниш, този човек ни е необходим повече отвсякога и няма да тръгнем надолу по делтата, преди да го пленим. И ще го накарам да проговори, уверявам те, пък ако ще и на кръст да го разпъна.
Баядерката гледаше Сандокан с боязън, смесена с явно възхищение. И сигурно се питаше дълбоко в себе си кой ли е този смел човек, готов да предизвика страшната власт на сектата на Кали.
— Да — каза Яниш. — Този човек ни е нужен повече от всичко. Но ти не знаеш ли къде е бърлогата на тугите? Говори се, че са се върнали в подземията на Раджмангал. Вярно ли е?
— Не ми е известно, сахиб — отвърна баядерката. — Чух за връщането на „Сина на свещените води на Ганг“, но не знам къде може да се намира — в джунглите на делтата или някъде другаде.