Двете лодки бяха вече спуснати и двайсет и четирима мъже, подбрани между даяките и малайците, бяха заели местата си по седалките.
— Виждаш ли ги? — рече Сандокан на Яниш, сочейки му двата кораба от типа граб, които бяха хвърлили котва до тяхната „Мариана“, единият край левия, а другият край десния й борд.
Португалецът хвърли бегъл поглед към тях. Бяха два солидни платнохода, малко по-малки от „Мариана“, с остър нос, три извънредно високи мачти, доста висока кърма и големи платна, които още не бяха свалени.
Моряците, всичките индийци, в момента заети със закотвянето, бяха наистина прекалено много на брой за толкова малки и маневрени кораби.
— Може би има нещо подозрително в тези кораби — каза Яниш. — Но засега нека не им обръщаме внимание.
Спуснаха се в по-голямата лодка и излязоха бързо в открити води, следвани от другата, на чийто рул бяха ТремалНаик и Самбилонг.
Минаха бързо като стрела между закотвените плавателни съдове покрай Белия и Черния град и се отправиха на север, следвайки лъкатушенията на свещената река.
След два часа Сурама посочи на Яниш и Сандокан една сграда във форма на пресечена пирамида, която се издигаше на десния бряг сред малка кокосова горичка, граничеща с джунгла от гигантски бамбук.
Намираха се в напълно безлюдно място. По брега не се виждаха никакви колиби и закотвени лодки.
Само няколко десетки марабута пристъпяха с царствена походка из блатата, отваряйки от време на време огромните си човки. След като се убедиха напълно, че няма никой, двайсет и четиримата пирати и капитаните им слязоха на брега с карабините на рамо, които до този момент бяха държали под седалките.
— Скрийте лодките в тръстиките — нареди Сандокан. — Четирима души да останат тук да ги пазят. Останалите тръгваме.
— Сурама — каза Яниш, — искаш ли нашите хора да те носят?
— Няма нужда, сахиб — отвърна момичето.
— По кое време започва онигомонът?
— До началото има един час, през който ще можем да устроим засада на стария магьосник.
Поеха през кокосовата горичка и след около двайсет минути стигнаха до една поляна, където се издигаше старата пагода, от която бе оцеляла само централната пирамида.
— Да се скрием там вътре — каза Сандокан, сочейки една врата.
В момента, когато влизаха, пиратите забелязаха откъм джунглата движещи се светли точки, които идваха по посока на пагодата.
— Тугите! — извика Сурама.
— Бързо вътре! — изкомандва Сандокан, вмъквайки се в пагодата. Ако бяхме закъснели само четвърт час, всичко щеше да пропадне. Пригответе оръжието и бъдете готови да заловим магьосника.
Всички побързаха да се прикрият в развалините и застанаха нащрек. Междувременно следяха внимателно всичко, което ставаше пред очите им.
VIII. ОБРЕДЪТ ОНИ-ГОМОН
Макар варварският обичай индуските вдовици да бъдат изгаряни върху трупа на съпруга да е напълно отхвърлен от приелите исляма индуси, той все още се практикува от висшите касти на брамините, тугите и военните въпреки големите усилия на англичаните да го изкоренят.
Империята е толкова обширна, че англо-индийската полиция не успява винаги да се намеси навреме и не винаги научава кога и къде ще се извърши обредът, тъй като близките на починалия предприемат сложни маневри, за да излъжат властите.
Днес този обичай е вече доста рядък, особено в Бенгал, но в северните провинции и по горното течение на Ганг онигомон се извършва често.
Трябва да споменем, че през първите десетилетия на века тези жертвоприношения се бяха увеличили така застрашително, въпреки издадените от англо-индийското правителство строги закони, че само за една година — 1817 — бяха отбелязани седемстотин такива жестоки изгаряния на живи жени.
Днес, за да ги избегне или поне да намали чувствително броя им, правителството изисква вдовицата, желаеща да се принесе в жертва, да се яви най-напред в съда и да получи разрешение за това, а то й се издава единствено когато се окаже, че волята й е непреклонна.
Повечето от вдовиците обаче отказват да се оставят да бъдат изгорени. Да се оставят е вярната дума, защото брамините ги принуждават насила и когато тези бедни създания при вида на пламъците изпадат в ужас и се опитват да избягат, роднините на починалия ги изблъскват към кладата с тояги или пък ги връзват за трупа на съпруга им.
Колко ли са били изгорени по този начин в миналото! Насилени… Само някои от тях са били спасени от париите, които ги изтръгвали от пламъците, за да се оженят за тях. Принадлежащите към тази безправна каста, презрени от обществото, не са се боели да се обезчестят, като вземат вдовица за жена.