— Тук, до сърцето ми, храбри мой махарате.
— О, господине! — възкликна, пребледнял от вълнение, индусът.
Яниш, по-спокоен и не така експанзивен, стисна здраво ръката му с думите:
— Това е моята прегръдка.
— О, господине — рече махаратът, едва потиснал риданието си. — Страхувам се, че моят господар ще полудее! Проклетниците си отмъстиха.
Вълнението му нарастваше, докато разказваше за нещастията на своя господар, й португалецът го прекъсна в желанието си да го успокои.
— Ще ни разкажеш всичко след малко, ела в моята кабина. Искам да науча всичко.
Махаратът събра хората си, размени с тях няколко думи, след което последва Сандокан и Яниш в салона на кърмата.
II. ОТВЛИЧАНЕТО НА ДАРМА
Ако „Мариана“ беше блестяща отвън, то отвътре бе още по-разкошна; виждаше се на пръв поглед, че собственикът й съвсем не е жалил парите при строежа и обзавеждането.
Малката зала, в която влязоха тримата мъже, заемаше голяма част от кърмовата надстройка. Стените й бяха тапицирани с червена китайска коприна със златоткани орнаменти и по тях бяха накачени най-различни оръжия: малайски ками крие със змиеобразно острие и връх, по всяка вероятност намазан със страшно отровен сок от пас; даякеки ками — ланги и паранги — с широки и тежки острия; пистолети и мускети с украсени с арабески цеви и приклади от абаносово дърво, инкрустирани с перли; индуски карабини с прекрасни интарзии; старинни дългоцеви мускети, използвани на времето си от войнствените бургизки и минданайски племена.
Залата бе опасана от ниски миндери, обшити с бяла коприна с извезани по нея екзотични цветя; по средата имаше маса от абаносово дърво, инкрустирана изящно с перли; от тавана висеше голяма венецианска лампа с розов глобус, която разпръскваше мека светлина.
Яниш наля три чаши ликьор с цвят на топаз и рече на махарата, който бе седнал до Сандокан:
— Сега можеш да говориш, без да се страхуваш, че някой ще чуе разговора ни. Тугите не са риби да се подадат от дъното на реката.
— Ако не са риби, то са истински дяволи — отвърна махаратът и въздъхна.
— Пийни и развържи езика си, добри ми Каммамури — рече Сандокан. — Малайския тигър напусна Момпрацем, за да обяви война на Индийския тигър; но преди всичко искам да чуя подробностите по отвличането.
— Изминаха вече двайсет и четири дни, откак малката Дарма бе отвлечена от емисари, изпратени от Суйод хан, и от двайсет и четири дни моят господар плаче непрестанно. Ако не беше дошла вашата телеграма, съобщаваща за отплаването ви от Момпрацем, той досега без съмнение щеше да полудее от скръб.
— Боял се е, че няма да му се притечем на помощ? — попита Яниш.
— Да, по едно време предположи и това, смятайки, че сте ангажирани в някакъв набег.
— От известно време малайските пирати са без работа. Отминаха хубавите времена на битките в Лабуан и Саравак. Времената сега са други..
— Разказвай, Каммамури — рече Сандокан. — Как бе отвлечена малката Дарма?
— По наистина дяволски начин, който потвърди отново злия гений на Суйод хан — започна разказа си Каммамури. — Откак Ада умря при раждането на Дарма, господарят ми прехвърли върху момиченцето цялата си любов, която хранеше към съпругата си, и бдеше денонощно, за да не би тугите да навредят на крехкото създание.
До ушите ни стигаха мъгляви слухове за намеренията на сектата на Кали. Говореше се, че тугите, след като се бяха пръснали за известно време, за да избягнат репресиите на сипаите на капитан Макферсън, са се върнали отново в огромните пещери на остров Раджмангал и че Суйод хан възнамерява да потърси нова Непорочна дева на пагодата.
Тези слухове разтревожиха извънредно много моя господар. Той се страхуваше, че негодниците, които бяха държали дълги години в плен съпругата му, почитайки я като превъплъщение на богинята Кали, съзаклятничат, за да отвлекат дъщеря му.
За съжаление, опасенията му се потвърдиха, въпреки че, знаейки хитростта и смелостта на тугите, бяхме взели всички необходими мерки, за да им попречим да се доберат до стаята на малката. Наредихме да се поставят железни решетки на прозорците, да се обкове вратата и да се прегледат основно стените, тъй като се бояхме да няма някакъв таен вход, каквито съществуват в древните индуски дворци.
За още по-голяма сигурност, аз спях в коридора, който води към стаята, заедно с опитомената тигрица и свирепото ни черно куче Пунти, чиито зъби и нокти тугите вече са опитвали.