ТремалНаик, Яниш и Сандокан изскочиха от рова и тичаха към Дарма, когато съвсем близо до тях изведнъж гръмна пушка. Почти едновременно се чу и човешки глас, който викаше на английски:
— Помощ! Душат ме!
XVI. ТУГИТЕ
Тигъра на Малайзия, чувайки този вик, който идваше откъм рекичката, изтича светкавично в тази посока, следван отблизо от Яниш и ТремалНаик.
И на тримата бе проблеснала мисълта, че удушвачите от Раджмангал са изненадали някого от техните хора, всички от които говорят отлично английски, и го душат.
Стремителният бяг на страшния пират съперничеше на този на тигрите, чието име носеше, тъй че за няколко секунди пресече горичката, която го делеше от брега, и остави приятелите си на стотина метра зад себе си.
Край брега на реката петима полуголи мъже с жълти тюрбани на главите влачеха с въже нещо, което се съпротивляваше, но Сандокан в първия момент не можа да разбере какво е, защото тревата беше висока и гъста.
Но викът: „Помощ! Душат ме!“, който беше чул преди малко, го караше да мисли, че става въпрос за човек, а не за хванато в примка животно.
Изведнъж Тигъра на Малайзия си спомни за необяснимата възбуда на опитомения тигър Дарма и го жегна подозрението, че страшните почитатели на богинята Кали са били уведомени за идването им.
Даже и да не знаят целта на мисията им, може би ги е привлякла надеждата да хванат някого за дивашките си жертвоприношения.
Без да се колебае нито миг, смелият пират се нахвърли върху тези хора, викайки заплашително:
— Спрете, негодници, или ще ви изпозастрелям като бесни кучета!
Петимата индийци, виждайки се нападнати от непознатия, пуснаха бързо въжето и измъкнаха от поясите си дълги ножове и кинжали със закривено острие.
Без да промълвят дума, петимата застанаха светкавично в полукръг, сякаш искаха да обградят Сандокан; след това един от тях разгъна бързо нещо като черна кърпа, дълга цял метър, на края на която беше завързана топка или камък, и започна да я върти във въздуха. Но Сандокан не бе от онези, които се оставят лесно да бъдат сплашени. С един скок се предпази от опасната маневра и гръмна в индуса с кърпата, като същевременно извика:
— Насам, Яниш!
Тугът, улучен право в гърдите, разпери ръце и падна по очи, без да гъкне.
Другите четирима, изплашени от този майсторски изстрел, се канеха да се хвърлят върху Сандокан, когато чуха зад гърба си ужасно ръмжене.
Беше тигрицата, която идваше на помощ на приятеля на своя господар, правейки десетметрови скокове.
Тичащият сред храстите ТремалНаик я насъскваше:
— Дръж, Дарма, дръж!
Виждайки страшния хищник, тугите си плюха на петите и се хвърлиха в реката, която на това място бе обрасла с водни растения, и изчезнаха от погледа на Сандокан.
Дарма се хвърли към реката, но вече бе късно да може да хване някой от тези негодници, на които от страх сякаш бяха поникнали криле и на рамената, и на краката.
— Ще трябва да оставим разплатата за друг път, Дарма — рече Сандокан. — Ще имаме случай за това. Сега вече тези негодници сигурно са на другия бряг.
В този момент притичаха Яниш и ТремалНаик.
— Избягаха ли? — попитаха двамата в един глас.
— Не ги виждам повече — отвърна Сандокан, застанал на брега с тигрицата, която сновеше напразно сред тръстиките и лотосите, за да открие нападателите. — Много е тъмно, за да съзрем нещо сред тази растителност. Светкавичното появяване на Дарма бе достатъчно да ги накара да се разбягат като зайци и да се откажат да отмъстят за другаря си.
— Бяха туги, нали? — попита ТремалНаик.
— Предполагам, защото един от тях се опита да хвърли на врата ми копринена кърпа за удушаване.
— Уби ли го?
— Лежи там сред тревите. Сигурно съм го улучил в сърцето, защото се строполи, без да гъкне даже.
— Да идем да го видим. Горя от нетърпение да разбера дали са били туги или обикновени бандити.
Отидоха при трупа, който беше проснат по очи на тревата с разперени ръце и крака.
Вдигнаха го и огледаха гърдите му.
— Змията с глава на Кали! — възкликна ТремалНаик. — Не съм се излъгал.
— Отличен изстрел, Сандокан — каза Яниш. — Куршумът ти е пронизал гърдите му и е счупил гръбначния стълб, след като е минал през сърцето му.
— Беше само на пет крачки от мен — отвърна Тигъра на Малайзия.
И изведнъж се плесна по челото и извика:
— Ами човекът, който извика? Видях тези негодници да влачат нещо в тревата.
Огледаха се и чак тогава забелязаха на няколко метра от тях човек в бяла дреха да седи сред тревата с изцъклени от страх очи.