— Трябва да укрепим палатките — каза ТремалНаик. — Най-добре е слоновете да легнат пред тях. Така телата им ще служат за бариера срещу вятъра.
Пол ръководството на двамата корнаки и на ТремалНаик малайците се заеха с укрепването на палатките. Набиха около тях колове и опънаха допълнителни въжета над платната.
Лагерът бе построен до останките от селски зид и като накараха слоновете да легнат отпред, защитата изглеждаше доста солидна.
Сандокан помагаше в укрепването на лагера, но не вярваше, че вятърът може да бъде толкова опасен.
Горещината ставаше толкова непоносима, че даже и в палатките не се усещаше никаква прохлада.
Докато Сурама, подпомагана от Яниш, приготвяше обеда, облаците вече покриха небето, разстилайки се над джунглата и движейки се по посока на Бенгалския залив.
Започна да духа на интервали горещ като жарава вятър, който изсушаваше растенията и локвите, облаците се трупаха и ставаха все по-застрашителни.
Слоновете даваха признаци на растящо безпокойство. Надаваха все по-чести ревове, въртяха неспокойно очи и дишаха шумно, сякаш не им достигаше въздух да напълнят огромните си бели дробове.
— Да хапнем набързо — каза офицерът, който наблюдаваше обезпокоен небето през процепа на палатката. — Циклонът напредва със страшна скорост.
— Ще издържат ли палатките? — попита Тигъра на Малайзия.
— Има надежда, ако слоновете останат да лежат пред тях.
— Дали ще запазят спокойствие?
— Тъкмо това не се знае. Виждал съм някои да изпадат във внезапен ужас и да се разбягват като полудели, без да обръщат внимание на заповедите на техните водачи.
— Ами бамбуците? Би трябвало да представляват отлична защитна стена. Не са твърди и следователно ще се огъват от вятъра, колкото и силен да е.
— Не, не. Ще ги помете като сламки. Ще видите на какво ще ги направи вятърът.
В този миг от далечината долетя кучешки лай.
— Пунти се връща — каза ТремалНаик, изскачайки от палатката. — Идва навреме да се подслони.
— Дали го следва и Дарма? — попита Сандокан.
— Ето я че пристига с огромни скокове — каза господин Дьо Люсак. — Какво умно животно!
— А ето и циклона, който връхлита върху ни — каза един от корнаките:
Ослепителна светкавица разкъса масата от гъсти, натежали изпарения, докато страшният напор на вятъра започна да брули джунглата, огъвайки до земята гигантските бамбуци и трошейки дебелите клони на дърветата. Всичко притъмня като над могила, където се е самоубил човек…
XVIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Все пак циклонът не нанесе големи щети на нашите приятели. Но ги очакваха много големи изпитания в борбата им с тугите, преди да успеят да ги унищожат и да победят Суйод хан, освобождавайки малката „Непорочна дева на пагодата“, Дарма, дъщерята на ТремалНаик.
Как стана това, е разказано в книгата „Сандокан срещу Тигъра на Индия“, в която продължава разказът за вълнуващата борба между Тигъра на Малайзия — главатаря на пиратите Сандокан, и Тигъра на Индия — главатаря на свирепата секта на тугите, удушвачите на богинята Кали.