— Продължавай, Каммамури — каза Сандокан. Махаратът изтри сълзите си и продължи с пречупен глас:
— Никога не ще мога да опиша болката на моя господар, когато научи за изчезването на малката Дарма и дойката. Истинско чудо бе, че не изгуби разсъдъка си.
Междувременно полицията продължаваше да търси похитителите на Дарма и Кети, подпомогната от френските полицаи.
Констатирано бе, че тези две телеграми са били изпратени от някакъв индус, когото чиновниците от пощата в Чандернагор не били виждали преди това и който говорел много лошо френски; разбра се също, че двамата брамини, които бяха в нашето купе, са слезли на гарата в Чандернагор, като подкрепяли явно болна жена и носели на ръце малко русо момиченце.
На следващия ден дойката бе намерена мъртва в една бананова гора с превързана копринена кърпа през шията. Тугите я бяха удушили.
— Негодници! — извика Яниш и стисна юмруци.
— Това обаче все още не доказва, че тугите са отвлекли малката Дарма — отбеляза Сандокан. — Може да са били обикновени престъпници, които…
— Не, господине — прекъсна го махаратът. — Сигурно са били онези от сектата на Суйод хан, защото седмица след това господарят ми намери в стаята си стрела, хвърлена по всяка вероятност от улицата, а върхът й беше във форма на змия с женска глава, както рисуват чудовищната Кали.
— А! — възкликна Сандокан, смръщвайки вежди.
— И това не е всичко — продължи Каммамури. — Една сутрин намерихме на входната врата бележка, на която бе изрисувана емблемата на тугите, а над нея две кръстосани ками и буквата „S“.
— Подписът на Суйод хан? — попита Яниш.
— Да — отвърна махаратът.
— Английската полиция не откри ли нещо?
— Продължиха разследванията още няколко седмици и сетне се отказаха. Изглежда не искат да се заяждат с тугите.
— Не са ли претърсвали делтата? — попита Сандокан.
— Отказаха под претекст, че нямат достатъчно хора да организират наказателна експедиция.
— Нима бенгалското правителство вече няма войска? — попита Сандокан. . .
— В момента англо-индийското правителство си има по-големи грижи от тугите. Въстанието се разширява все повече и заплашва всички английски владения в Индия.
— Значи в Индия има въстание? — запита Яниш.
— Да. И от ден на ден то взема все по-застрашителни размери, господине. Сипайските полкове се бунтуват на много места — в Мерут, Делхи, Лъкноу, Сингапур и след като разстрелят офицерите си, се стичат под знамената на Тантиа Топи и на красивата и смела Рани.
— Добре тогава — рече Сандокан и ставайки, закрачи явно развълнуван около масата, — щом като полицията и бенгалското правителство не могат да се занимават с тугите в този момент, ще видим какво можем да направим ние, нали, Яниш?
Португалецът кимна утвърдително. Беше запазил привидно спокойствие, но разказът на Каммамури бе развълнувал и него и сега бе готов като приятеля си да тръгне на бой срещу всеки, за да помогне на ТремалНаик.
— С какви сили разполагаме? — попита той.
— Имаме петдесет мъже, петдесет пирати, избрани сред най-храбрите от Момпрацем, които не се боят нито от тугите, нито от богинята им Кали; отлични далекобойни оръжия, кораб, който може да се противопостави и на английските канонерки, както и пари с милиони, които няма да жалим. Мисля, че при това положение можем да хвърлим ръкавицата на тугите. и да нанесем на Суйод хан смъртоносен удар. Малайския тигър в единоборство срещу Индийския тигър! Ще има да се забавляваме.
Сандокан изпразни на един дъх чашата си, остана за миг с очи втренчени в дъното й, след това се обърна и попита махарата:
— ТремалНаик убеден ли е, че тугите са се завърнали в тайнствените си подземия в Раджмангал?
— Напълно — отвърна Каммамури.
— И че малката Дарма е била отведена там?
— Със сигурност, господин Сандокан.
— Ти познаваш ли околностите в Раджмангал?
— Да. Даже и подземията. Вече ви казах, че бях цели шест месеца пленник в тях.
— Да, спомням си. Широки ли са тези подземия?
— Огромни, господине. И се простират под целия остров.
— Под острова, казваш! Ето един отличен случай да издавим в тях всички тези каналии.
— Ами малката Дарма?
— Ще ги издавим след това, когато успеем да отскубнем от тях момиченцето, добри ми Каммамури. Как се слиза в тези подземия?
— През дупка под едно огромно бананово дърво.
— Е, добре, ще направим посещение в делтата. Скоро ще получиш новини от ТремалНаик и от Малайския тигър, драги ми Суйод хан!
В този момент се чу дрънчене на вериги и тъп удар, прозвучаха заповеди и корабът се разтърси за момент.
— Пуснаха котвите — рече Яниш и стана. — Да се качим, Сандокан.