— Приятели мои! Храбри мои приятели! Колко съм ви благодарен, че дойдохте. Ще успеете да ми върнете моята Дарма, нали?
Беше изключително красив бенгалец на около трийсет и пет — трийсет и шест години с елегантна и гъвкава, но не слаба талия, с фини и енергични черти, леко загоряла кожа и черни като въглен, пламенни очи. Облечен беше по модата на съвременните богати индуси от движението Млада Индия, изоставили традиционните дут и дубга, за да ги заменят с англо-индуския костюм, по-семпъл, но затова пък по-удобен: сако от бял плат с широк везан пояс, тесен панталон и малък везан тюрбан.
Сандокан и Яниш отвърнаха на топлата прегръдка на индуса и първият се обърна към него сърдечно:
— Успокой се, ТремалНаик. Ако сме напуснали нашия див Момпрацем и сме дошли тук, това ще рече, че сме готови за бой със Суйод хан и кървавите му бандити.
— О, моята Дарма! — провикна се индусът и зарида, като закри лицето си с ръце, сякаш искаше да попречи на сълзите да рукнат.
— Ще я открием — рече Сандокан. — Ти знаеш на какво е способен Тигъра на Малайзия, още когато беше пленник на Джеймс Брук, раджата на Саравак. Ако аз успях да детронирам този, когото бяха нарекли Изтребителя на пирати и думата му караше да треперят всички султани и раджи на Борнео, то ще съумея да се справя и със Суйод хан и ще го принудя да ти върне дъщерята.
— Да — рече ТремалНаик, — единствени вие с Яниш можете да излезете насреща на тази проклета секта, да победите кръвожадните почитатели на богинята Кали! О, ако загубя дъщеря си, след като загубих моята Ада, единствената жена, която обичах, чувствам, че ще полудея и ще умра. След като толкова се борих и страдах, за да изтръгна от тези чудовища жената, която щеше да стане моя съпруга, а сега и дъщеря ми е в лапите им, скръбта става непоносима и усещам, че сърцето ми ще се пръсне.
— Успокой се, ТремалНаик — рече му Яниш, който бе много развълнуван от дълбоката скръб на индуса. — Сега не е време за плач, а за незабавни действия.
— О, толкова дни изминаха, откак я похитиха. Какво ли са й сторили! Само като си помисля за това, полудявам!
— Кажи ни, бедни приятелю, убеден ли си, че тугите са се събрали отново в подземията на Раджмангал?
— Напълно — отвърна индусът.
— И че Суйод хан е също там?
— Казват, че се е върнал сред тях.
— Значи малката Дарма е отведена там — добави Сандокан.
— Не съм напълно сигурен. Но без съмнение тя е заела мястото на майка си, починалата ми съпруга.
— Застрашава ли я някаква опасност?
— Никаква. „Непорочната дева на пагодата“ превъплъщава чудовищната богиня Кали, поради което тугите я обожават и се боят от нея като от истинско божество.
— Значи никой не ще се осмели да й стори зло.
— Даже и самият Суйод хан — отвърна ТремалНаик.
— Поне в това отношение си спокоен!
— Но тя е толкова малка! Лесно е да я накарат да страда и без да искат.
— На колко години е твоята Дарма?
— На четири.
— Каква странна идея да превърнат толкова малко момиченце в божество! — възкликна Яниш.
— Тя е дъщеря на предишната „Непорочна дева на пагодата“, която дълги години представляваше Кали в подземията на Раджмангал — каза ТремалНаик, едва сдържащ риданията си.
— Братко мой — обърна се Яниш към Сандокан, — ти ми беше загатнал за някакъв план за действие.
— И той вече съзря в главата ми — отвърна Тигъра на Малайзия. — Само че, преди да предприема изпълнението му, бих искал да се убедя напълно, че тулите се намират действително в подземията на Раджмангал. Това е абсолютно необходимо.
— Откъде да започнем тогава?
— Трябва да хванем някой туг и да го принудим да проговори. Предполагам, че в Калкута има туги.
— И не са малко — рече ТремалНаик.
— Ще се опитаме да открием някой от тях.
— И после? — попита Яниш.
— Ако са се събрали отново в Раджмангал, ще предприемем лов на тигри в тамошните джунгли. Каммамури ми каза, че изобилствали сред блатата. Ще отидем да ги поизтребим. Първо четирикраките, а след това и двукраките, без опашка. По този начин ще можем да наблюдаваме Раджмангал и да се сдобием с много ценни сведения. Ти си все така добър ловец, нали, ТремалНаик?
— Аз съм син на делтата и на джунглата — отвърна индусът. — Но защо е нужно първо да ловим тигри, а после хора?
— За да заблудим приятеля ни Суйод хан. Ловците не са нито полицаи, нито сипаи и ако наистина е вярно, че тези джунгли са пълни с дивеч, тугите няма да се разтревожат от нашето присъствие. Какво ще кажеш, Яниш?