Въпреки това Бриан малко по малко се приближаваше до пясъчния бряг, докато другарите му постепенно отпущаха въжето. Но личеше, че силите му започват да се изчерпват, макар че се намираше още само на петдесетина фута от шхуната. Пред него се образуваше нещо като водовъртеж, предизвикан от сблъскването на две противоположни течения. Ако успееше да го заобиколи, може би щеше да стигне целта си, защото оттатък водовъртежа морето беше по-спокойно. Тъй че с голямо усилие той се помъчи да мине отляво. Но опитът му не успя. Дори издръжлив плувец, в разцвета на силите, не би сполучил в случая. Подхванат от вкопчилите го води, Бриан бе повлечен неумолимо към средата на водовъртежа.
— Помощ! Дърпайте! Дърпайте! — има той сила да извика, преди да изчезне.
На яхтата настъпи страшна паника.
— Дърпайте! — изкомандува хладнокръвно Гордън.
И другарите му побързаха да опънат въжето, за да изтеглят Бриан обратно на борда, докато не се е задушил ог продължителен престой под водата.
За по-малко от минута Бриан бе вдигнат на палубата — наистина в безсъзнание, но бързо се свести в ръцете на братчето си.
Опитът да се опъне въже през рифа бе завършил неуспешно. Никой не би го повторил с надежда да сполучи. Ето защо тези нещастни деца бяха принудени да чакат… Но какво да чакат? Помощ? Откъде и от кого би могла да дойде тя?
Минаваше пладне. Приливът, вече се усещаше и прибоят се засилваше. А понеже беше новолуние, приливът щеше да бъде дори по-силен от предишния. Тъй че колкото и слаб вятър да духаше откъм морето, той можеше да вдигне шхуната от скалистото й ложе Тя щеше да се удари отново в плитчината и да се преобърне върху скалите! Никой нямаше да оцелее при такова корабокрушение! А нищо не можеше да се направи, нищо!
Всички, застанали на кърмата, малките обградени от големите, гледаха как морето набъбваше, докато върховевете на скалите изчезваха един след друг. За нещастие вятърът идеше пак от запад и като предишната нощ метеше с все сила земята. Тъй като водата бе станала по-дълбока, по-високите вълни обливаха „Слуи“ с пръските си и всеки миг щяха да я разбият. Само бог можеше да помогне на младите корабокрушенци. Техните молитви се примесваха с писъците на ужас.
Малко преди два часа шхуната, повдигната от прилива, вече не се наклоняваше на лявата си страна; но поради надлъжното клатене носът й се удряше в дъното, докато в задната и част ахтерщевенът26 оставаше все така заклещен между скалите. Скоро трусовете започнаха да се редуват непрекъснато и „Слуи“ се навеждаше ту на едната, ту на другата си страна. Децата бяха принудени да се държат едно за друго, за да не преметнат зад борда.
В този момент на два кабелта27 от яхтата се вдигна разпенена водна планина, идеща от открито море. Тази огромна вълна, висока над двайсет фута, изглежда беше предизвикана от внезапно засилване на прилива или от сблъскването му с течението на реката. Тя връхлетя като бесен порой, заля голяма част от рифа, повдигна „Слуи“ и я прекара над скалите, без корпусът й да получи нито драскотина.
За по-малко от една минута „Слуи“ мина през тази кипяща водна маса, стигна до средата на брега и се удари в една пясъчна издатина на двеста фута от първите дървета, скупчени в подножието на канарата. И се закова там — този път на твърда земя, — а морето се отдръпна и остави целия бряг сух.
III
Пансионът „Черман“ в Окланд. — Големи и малки. — Ваканция на море. — Шхуната „Слуи“. — Нощта срещу 15 февруари. — Отнесени. — Сблъскване. — Буря. — Разследване в Окланд. — Какво бе останало от шхуната.
Пансионът „Черман“ беше по това време един от най-реномираните в град Окланд, столица на Нова Зеландия, важна английска колония в Тихия океан. В него се учеха стотина деца от най-добрите семейства на страната. Маорите, коренните жители на този архипелаг, не можеха да запишат в него децата си, за които впречем бяха определени други училища. В пансиона „Черман“ имаше само малолетни англичани, французи, американци, германци, синове на земевладелци, рентиери, търговци или местни чиновници. Там те получаваха такова пълно образование, каквото се дава в подобни учебни заведения в Обединеното кралство.
Архипелагът Нова Зеландия се състои от два главни острова; на север — Ика-На-Мауи, или Рибния остров, на юг — Тауаи-Понаму, или Земя на нефрита. Отделени от Куковия пролив, те са разположени между 34° и 45° южна ширина — положение, каквото заема в северното полукълбо оная част от Европа, която включва Франция и Северна Африка.
26
Ахтерщевен — метална или дървена конструкция, завършваща кораба в кърмовата му част. — Б. пр.