Учениците, които трябваше да участвуват в екскурзията със „Слуи“, бяха от различни класове на пансиона „Черман“. Както можеше да се види на борда на шхуната, там се намираха деца от осем до четиринайсет години. И тези петнайсет момчета, включително юнгата, щяха да бъдат въвлечени за дълго време в страшни приключения по далечни места.
Необходимо е да се запознаем с имената им, възрастта, способностите, характерите им, с положението на семействата им и какви отношения съществуваха помежду им в това учебно заведение, с което се разделяха в обичайното за ваканцията време.
С изключение на двама французи, братята Бриан, и Гордън, който беше американец, всички останали бяха от английски произход.
Донифан и Крос произлизаха от семейства на богати земевладелци, които заемаха високо обществено положение в Нова Зеландия. На възраст тринайсет години и няколко месеца, те бяха братовчеди, и двамата от пети клас. Донифан, елегантен и грижлив към външността си, безспорно беше най-представителният от всички ученици. Умен и прилежен, той държеше никога да не изостава, не само от ученолюбие, но и от желание да изпъкне пред другарите си. Със своето донякъде аристократично високомерие си бе спечелил прякора „лорд Донифан“, а поради властния си характер се стремеше да се налага навсякъде, където и да се намира.
Оттук произтича съперничеството между него и Бриан, което води началото си от преди няколко години и особено се изостри, откакто поради стечението на обстоятелствата влиянието на Бриан върху другарите му се засили. Що се отнася до Крос, той е съвсем обикновен ученик, но проникнат с възхищение към всичко, което мисли, казва или върши неговият братовчед Донифан.
Бакстър, от същия клас, тринайсетгодишен, сдържан, разсъдлив юноша; работлив, много находчив, много сръчен, е син на търговец с твърде скромно състояние.
Уеб и Уилкокс, на дванайсет и половина години, са ученици от четвърти клас. С посредствени умствени способности, доста своеволни и свадливи по нрав, те винаги проявяват голяма взискателност в практическото, прилагане на фагизма. Техните семейства са богати и заемат високи постове в местното съдебно ведомство.
Гарнет и другарят му Сървис са от трети клас, и двамата дванайсетгодишни, единият — син на морски капитан в оставка, другият — на заможен колонист; те живеят в Норт Шор, на северния бряг на пристанището Уайтемала. Между двете семейства съществуват много тесни връзки и вследствие на тази близост Гарнет и Сървис са станали неразделни. Те са с добри сърца, но не твърде трудолюбиви и ако им дадете ключа на волните простори, няма да го оставят да ръждяса в джобовете им. Гарнет има особено влечение към акордеона, толкова много ценен в английския флот. Тъй че като син на моряк в свободното си време той свири на своя любим инструмент, който не бе забравил да вземе на борда на „Слуи“. Що се отнася до Сървис, несъмнено той е най-веселият, най-палавият от дружината, безспорният смешник на пансиона „Черман“, който мечтае само за пътешествия и приключения, натъпкан е с „Робинзон Крузо“ и „Швейцарският Робинзон“, които са любимото му четиво.
А сега да ви запознаем с други две момчета по на девет години. Първият, Дженкинс, е син на председателя на Новозеландското кралско научно дружество, другият, Айвърсън — син на свещеника на столичната църква „Свети Павел“. Макар и да са още в трети и втори клас, всички ги сочат като едни от най-добрите ученици в пансиона.
Следват две деца — Доул, на осем и половина години, и Костър, осемгодишен, и двамата синове на офицери от англо-зеландската армия, живеещи в градчето Учунга, на шест мили от Окланд, на брега на пристанището Манукау. Те са, от ония „малки“, за които нищо не може да се каже, само че Доул е много упорит, а Костър — много лаком. Макар и да не блестят твърде в първи клас, все пак те се числят към най-силните, защото знаят да четата и пишат, с което обикновено не могат да се похвалят връстниците им.
Както виждаме, всички тези деца спадат към почтени семейства, заселили се отдавна в Нова Зеландия.
Остава да разкажем за останалите три момчета, намиращи се на шхуната — американеца и двамата французи.
Американчето, Гордън, е на четиринайсет години. Както във фигурата, така и в държането му се забелязва вече отпечатък на известна грубост на типичен „янки“. Макар и малко непохватен и тромав, безспорно той е най-сериозният от петокласниците. При все че не е блестящ като другаря си Донифан, той притежава правдив, практичен дух, за което често дава доказателства. Има вкус към сериозните неща, тъй като е с наблюдателен ум и хладнокръвен темперамент. Педантичен до дребнавост, той подрежда мислите в мозъка си като нещата на чина си, където всичко е разпределено, надписано и отбелязано в специален бележник. Изобщо другарите му го уважават, признават качествата му и макар да не е англичанин по произход, винаги се отнасят добре с него. Гордън е родом от Бостън, но е кръгъл сирак, няма друг близък освен своя настойник, бивш консулски служител, който, след като замогнал, се заселил в Нова Зеландия и от няколко години вече живее в една от красивите вили, пръснати по височините около село Маунт-Сент-Джон.