Ивънс одобри мярката на Бриан, който се бе разпоредил да се натрупат отвътре камъни, за да се барикадират двете врати. Вътре защитниците бяха сравнително силни, ала навън щяха да бъдат слаби. Не бива да се забравя, че те бяха само шест момчета от тринайсет до петнайсет години срещу седем силни мъже, свикнали да си служат с оръжие и толкова дръзки, че не биха се спрели и пред убийство.
— Смятате ли ги за опасни злодеи, щурман Ивънс? — запита Гордън.
— Да, господин Гордън, много опасни!
— С изключение на един, който може би не е паднал дотам! — обади се Кейт. — Става дума за Форбс, който ми спаси живота…
— Форбс ли? — повтори Ивънс. — Ех, дяволите да го вземат! Под влиянието на лоши съвети или на страх от другарите си той също е замесен в клането на „Севърн“! Пък и нима този негодник не се впусна да ме гони с Рок? Нима не стреля в мен като по див звяр? И сигурно се е радвал при мисълта, че съм се удавил в реката? Не, добра ми Кейт, боя се, че той не е по-добър от другите! Пощадил ви е, защото е знаел, че тези мерзавци още имат нужда от вас, и няма да остане назад, когато решат да атакуват Френч-ден!
Обаче минаха няколко дни и младите колонисти, които наблюдаваха околностите от върха на Окланд-хил, все още не забелязваха нищо подозрително. Това учудваше Ивънс.
Тъй като проектите на Уолстън му бяха известни и знаеше, че той трябва да бърза, недоумяваше защо от 27 до 30 ноември още не бе предприел нищо.
Тогава се сети, че навярно Уолстън, за да проникне във Френч-ден, иска да си послужи с хитрост вместо със сила. Той сподели опасенията си с Бриан, Гордън, Донифан и Бакстър, с които най-често се съвещаваше.
— Докато стоим затворени във Френч-ден — каза той, — Уолстън не ще успее да разбие нито едната, нито другата врата, ако няма кой да му ги отвори! Затова може да се опита да се промъкне тук с хитрост.
— Но как? — запита Гордън.
— Може би по начина, който току-що ми дойде на ум — отговори Ивънс. — Вие знаете, момчета, че само Кейт и аз сме в състояние да разобличим Уолстън като главатар на шайка негодници, способни да нападнат малката колония. Уолстън не се съмнява, че Кейт е загинала при корабокрушението. А за мен те чисто и просто смятат, че съм се удавил в реката, улучен от куршумите на Рок и Форбс, и както ви е известно, аз ги чух да изразяват задоволството си от тази благополучна развръзка. Ето защо Уолстън сигурно смята, че вие не знаете нищо — дори за присъствието на моряците от „Севърн“ на вашия остров, — и че ако някой от тях се яви във Френч-ден, ще му окажете прием, какъвто се полага на всеки корабокрушенец. А щом този нехранимайко влезе тук, много лесно ще може да вмъкне другарите си и така всякаква съпротива ще стане невъзможна!
— Е — отвърна Бриан, — ако Уолстън или някой друг от бандата дойде да ни поиска гостоприемство, ще го посрещнем с пушечни изстрели.
— А може би по-тактично ще е да го посрещнем любезно! — забеляза Гордън.
— Възможно е да сте прав, господин Гордън! — отвърна щурманът. — Така ще бъде по-добре! На хитростта с хитрост. Когато се стигне дотам, ще мислим как да постъпим!
Да, трябваше да се действува крайно предпазливо. Действително, ако нещата се развиеха благоприятно и Ивънс завземеше лодката на „Севърн“, можеха да се надяват, че часът на спасението не е далеч, но колко още опасности ги очакваха! И дали всички щяха да бъдат налице, когато поемеха пътя към Нова Зеландия?
Следващата сутрин премина без произшествия. Щурманът, придружен от Донифан и Бакстър, дори се придвижи половин миля по посока на Трапс-уудс, криейки се зад дърветата в подножието на Окланд-хил. Той не забеляза нищо необичайно, а и Фан, който го следваше, не откри нищо подозрително.
Но вечерта, малко преди залез, се вдигна тревога. Уеб и Крос, които дежуреха на скалата, се спуснаха бързо оттам, за да съобщят, че се приближават двама души; те вървят по южния бряг на езерото, от другата страна на река Зеландия.
Кейт и Ивънс, които не искаха да бъдат разпознати, се прибраха веднага в Склада. После, като гледаха през една от бойниците, взеха да следят забелязаните хора. Те бяха двама от другаритена Уолстън — Рок и Форбс.
— Очевидно — каза щурманът — искат да действуват с хитрост и ще се представят тук като моряци, току-що спасили се от корабокрушение!
— Какво да правим? — попита Бриан.
— Да ги посрещнем добре — отвърна Ивънс.
— Добър прием за тия мерзавци ли!? — извика Бриан. — Аз никога не бих могъл…