Затова двамата моряци започнаха да вдигат камъните и да ги слагат един по един до дясната стена. За няколко минути вратата се освободи напълно. Оставаше само да издърпат резето, с което беше залостена отвътре, за да може спокойно да се влезе във Френч-ден.
Но в момента, когато Рок, след като издърпа резето, отваряше вратата, една ръка се стовари върху рамото му. Той се обърна и позна щурмана, с лице ярко осветено от фенера.
— Ивънс! — възкликна той. — Ти тук ли си, Ивънс!
— Тичайте, момчета! — извика щурманът.
Бриан и другарите му тутакси се втурнаха към Склада. Там четиримата най-силни — Бакстър, Уилкокс, Донифан и Бриан — най-напред уловиха Форбс и го лишиха от възможността да избяга.
Ала Рок с бързо движение отблъсна Ивънс, като му нанесе удар с нож и го одраска леко по лявата ръка. После през отворената врата се втурна навън. Не бе направил и десет крачки и екна гърмеж.
Щурманът бе стрелял в Рок. По всяка вероятност беглецът не беше засегнат, защото не се чу никакъв вик.
— Дявол да го вземе! Не можах да улуча тоя негодник! — извика Ивънс. — Но с другия все пак ще станат с един по-малко!
И вдигна нож в ръка над Форбс.
— Пощадете ме! Пощадете ме! — извика нещастникът, когото момчетата притискаха о земята.
— Да, пощадете го, Ивънс! — повтори Кейт, която се хвърли между щурмана и Форбс. — Пощадете го, нали той ми спаси живота!
— Добре! — отвърна Ивънс. — Съгласен съм, Кейт, поне засега!
И Форбс, здраво завързан, бе сложен в едно от разклоненията на коридора.
След това, като затвориха и барикадираха отново вратата на Склада, всички стояха нащрек до зори.
XIII
Разпит на Форбс. — Положението. — Проектирано разузнаване. — Преценка на силите. — Останки от лагер. — Бриан изчезнал. — Донифан му се притичва на помощ. — Тежка рана. — Викове откъм Френч-ден. — Появяване на Форбс. — Оръдеен изстрел на Моко.
Колкото и уморителна да беше тази безсънна нощ, на другия ден никой не мислеше дори за час почивка. Сега вече нямаше съмнение, че Уолстън ще си послужи със сила, щом хитростта му не бе успяла. Рок, неулучен от щурмана, навярно се е върнал при него да му съобщи, че плановете му са разкрити, че не може вече да се проникне във Френч-ден, без да се разбият вратите й.
На разсъмване Ивънс, Бриан, Донифан и Гордън излязоха предпазливо от Залата. С изгрева сутрешните мъгли малко по малко се разпръсваха и разкриваха езерото, набръчкано от лек източен ветрец.
Всичко беше спокойно около Френч-ден и откъм река Зеландия, и откъм Трапс-уудс. Вътре в заслона домашните животни както винаги сновяха насам-натам. Фан, който припкаше по Спорт-теръс, не даваше никакъв признак на тревога.
Ивънс се зае най-напред да търси по земята отпечатъци от стъпки. И наистина той откри по нея много следи, най-вече около Френч-ден. Те се пресичаха в различни посоки и несъмнено показваха, че през нощта Уолстън и другарите му са стигнали до реката и са чакали там да им бъде отворена вратата на Склада.
По пясъка не се виждаха следи от кръв — доказателство, че Рок дори не е бил ранен от пушечния изстрел на щурмана.
Но възникваше друг въпрос: дали Уолстън е дошъл, като мнимите корабокрушенци, откъм южната част на Фемили-лейк, или е предпочел да се спусне до Френч-ден от север? В такъв случай Рок трябва да е побягнал към Трапс-уудс, за да се присъедини към шайката?
И тъй като беше важно да се изясни този въпрос, решиха да разпитат Форбс, за да разберат по какъв път се е движил Уолстън. Ще се съгласи ли Форбс да говори, а ако проговори, ще каже ли истината? От признателност за това, че Кейт му бе спасила живота, в дъното на сърцето му няма ли да се пробуди някакво добро чувство? Ще забрави ли, че бе поискал гостоприемство от стопаните на Френч-ден с намерение да ги предаде?
Желаейки да го разпита, Ивънс влезе в Залата, отвори вратата на помещението, където беше затворен Форбс, отвърза въжетата и го доведе в Залата.
— Форбс — заговори Ивънс, — хитростта, която сте замислили с Рок, не успя. Искам да зная проектите на Уолстън, които не може да не са ти известни. Ще отговаряш ли?
Форбс бе навел глава и мълчеше, не смеейки да вдигне очи към Ивънс, Кейт и момчетата, пред които щурманът го бе изправил.
Кейт се намеси.
— Форбс — каза тя, — вие за пръв път проявихте малко милост, като попречихте на другарите си да ме убият по време на клането на „Севърн“. Е, няма ли да направите нещо, за да спасите тези деца от още по-страшно клане?
Форбс не отговори.
— Форбс — продължи Кейт, — те ви пощадиха живота, когато заслужавахте смърт! Невъзможно е да е угаснало всякакво човешко чувство у вас! След като сте сторили толкова злини, вие можете да се върнете към доброто! Помислете си на какво ужасно престъпление ставате съучастник!