Погребаха го на другия ден в яма, изкопана до мястото, където почиваше корабокрушенецът-французин, и сега два кръста бележат техните гробове.
Обаче присъствието на Рок и Коуп още представляваше опасност; не можеше да има пълна сигурност, докато те не бъдат обезвредени.
Затова Ивънс реши да се справи с тях, преди да поеме към заливчето на Мечата скала.
Гордън, Бриан, Бакстър, Уилкокс и той тръгнаха още същия ден с пушки под мишница и револвери на колана, придружени от Фан, защото можеха да се осланят напълно на инстинкта му за откриване на следи.
Търсенето не беше нито трудно, нито продължително и, трябва да добавим, нито опасно. Нямаше вече защо да се страхуват от двамата съучастници на Уолстън. Коул, който можеше да се проследи по кървавите дири през гъсталаците на Трапс-уудс, бе намерен мъртъв на няколкостотин крачки от мястото, където го бе улучил куршумът. Вдигнаха също трупа на Пайк, убит в началото на схватката. Що се отнася до Рок, изчезнал така неочаквано, като че потънал в дън земя, Ивънс скоро изясни тази загадка: негодникът бе паднал смъртно ранен в една от ямите, изкопани от Уилкокс. Трите трупа бяха заровени в тази яма, която им стана общ гроб. След това щурманът и другарите му се върнаха във Френч-ден с добрата вест, че колонията няма вече от какво да се страхува.
Радостта им щеше да бъде пълна, ако Донифан не беше така тежко ранен! Но сега в сърцата на всички грееше надежда.
На другия ден Ивънс, Гордън, Бриан и Бакстър обсъдиха плана, който час по-скоро трябваше да изпълнят. Най-важното беше да сложат ръка на лодката от „Севърн“. За тази цел трябваше да отидат при Мечата скала и дори да прекарат известно време там, за да поправят лодката така, че да стане годна за плаване.
Ето защо бе решено Ивънс, Бриан и Бакстър да тръгнат натам през езерото и Ист-ривър. Този път беше и по-сигурен, и по-къс.
Ялът, намерен във водовъртежа на реката, никак не бе пострадал от картеча, прелетял над него. Натовариха го с инструментите за ремонта, с провизии, муниции, оръжие и сутринта на 6 декември при благоприятен страничен вятър той потегли под управлението на Ивънс.
Прекосиха Фемили-лейк доста бързо. Не ставаше нужда дори да отпускат или да затягат шкота, толкова равномерен и постоянен беше вятърът. Малко преди единайсет и половина часа Бриан посочи на щурнана малкото заливче, през което водите на езерото се изливаха в коритото на Ист-ривър, и ялът, използувайки отлива, се спусна между двата бряга на реката.
Недалеч от устието изтеглиха лодката на пясъка под Мечата скала.
След много подробен оглед на повредите, които трябваше да се отстранят, ето какво каза Ивънс:
— Момчета, ние разполагаме с достатъчно инструменти, но нямаме материал за ребрата и обшивката. Във Френч-ден има дъски и ребра, останали от корпуса на „Слуи“, и ако успеем да закараме лодката до река Зеландия…
— Точно това си мислех и аз — отвърна Бриан. — Ще бъде ли възможно, щурман Ивънс?
— Смятам, че е възможно — продължи Ивънс. — Щом лодката можа да отиде от Севърн-шорс до Мечата скала, защо да не стигне от Мечата скала до река Зеландия? Там ще се работи по-лесно, пък и нали от Френч-ден ще тръгнем за залива Слуи, откъдето ще поемем по море!
Безспорно този проект беше осъществим, по-добър и не ожеше да се измисли. Затова решиха да използуват прилива на другия ден, за да навлязат в Ист-ривър, като дърпат лодката с помощта на яла.
Най-напред Ивънс се залови да затъкне криво-ляво дупките на лодката със запушалки от кълчища, които бе донесъл от Френч-ден, и тази първоначална работа завърши едва привечер.
Нощта мина спокойно в пещерата, където Донифан и другарите му се бяха приютили при първия си поход до Дисепшън-бей.
Рано на другата сутрин вързаха лодката зад яла и с настъпването на прилива Ивънс, Бриан и Бакстър потеглиха отново. Докато приливът беше слаб, използуваха веслата. Но колкото по се усилваше, толкова по-мъчно се теглеше лодката, натежала от проникващата в нея вода. Така че ялът стигна десния бряг на Фемили-лейк чак в пет часа вечерта.
Щурманът сметна за неблагоразумие да пътуват нощем.
А и надвечер вятърът взе да отслабва, но по всяка вероятност, както се случваше през хубавия сезон, с първите слънчеви лъчи щеше да се засили отново.
Разположиха се да лагеруват, ядоха с добър апетит и спаха сладко, подпрели глави на дънера на един голям бук и опънали крака към искрящия огън, който горя до зори.
— Да се качваме! — такива бяха първите думи, произнесени от щурмана, щом утринните лъчи осветиха водите на езерото.