Както и очакваха, с настъпването на деня североизточният вятър задуха отново. Щурманът не можеше и да желае по-благоприятно време, за да поеме към Френч-ден.
Вдигнаха платното, и ялът, влачейки тежката лодка, потопена от планшира във водата, се насочи на запад.
Нищо особено не се случи при прекосяването на Фемили-лейк. От предпазливост Ивънс беше винаги готов да пререже буксирното въже в случай, че лодката започнеше да потъва, защото тя щеше да повлече със себе си и яла. А това беше наистина сериозна опасност! Действително, ако лодката потънеше, отпътуването щеше да се отложи кой знае за колко време и може би щяха да прекарат още дълго на остров Черман!
Най-сетне към три часа след обед на запад се показаха височините на Окланд-хил. В пет часа ялът и лодката навлязоха в река Зеландия и спряха до малкия яз. Викове „ура“ посрещнаха Ивънс и другарите му, очаквани тук най-рано след няколко дни.
В тяхно отсъствие състоянието на Доиифан се бе малко подобрило. Така че смелото момче можа да отговори на ръкостискането на приятеля си Бриан. Дишането му беше по-свободно, тъй като белият дроб не бе засегнат. Макар че го държаха на много строга диета, силите му започваха да се възвръщат и благодарение на компресите от билки, които Кейт сменяше на всеки два часа, раната му вероятно щеше скоро да зарасне. Несъмнено Донифан щеше да оздравее бавно, но той притежаваше такава жизненост, че пълното му излекуване беше само въпрос на време.
На другия ден започна ремонтът на лодката. Най-напред с големи усилия я измъкнаха на суша. Дълга тридесет фута, широка шест в средата, тя трябваше да побере седемнайсетте пътника, колкото наброяваше сега малката колония, като се смятаха Кейт и щурманът.
След като свършиха това, работата тръгна нормално. Ивънс, който беше не само добър моряк, но и добър дърводелец, разбираше какво трябва да се прави и има възможност да оцени сръчността на Бакстър. Материали не липсваха, инструменти — също. С останките от корпуса на шхуната можаха да поправят счупените ребра и напречните греди, разхлабената обшивка; накрая със старите кълчища, натопени в борова смола, запушиха здраво шевовете на корпуса.
След това продължиха палубата на лодката при носа до около две трети от дължината й — така си осигуряваха подслон за лошо време, макар през тази втора половина на лятото да нямаше такава опасност; Пътниците можеха според желанието си да стоят под палубата и над нея. Стенгата на „Слуи“ послужи за направа на гротмачта, а Кейт по указания на Ивънс успя да скрои фок от резервния бизан на яхтата, а също — задно платно за кърмата и кливер за носа. Така лодката щеше да бъде по-уравновесена и можеше да използува вятъра при всякаква скорост.
Целият този ремонт трая тридесет дни и завърши едва на 8 януари. Оставаше да доизпипат някои подробности около обзавеждането.
Щурманът вложи голямо старание в поправянето на лодката. Тя трябваше да бъде в състояние да плава по протоците на Магелановия архипелаг и ако станеше нужда, да измине няколкостотин мили, в случай че се наложеше да стигне до селището Пунта Аренас на източния бряг на полуостров Брънзуик.
Трябва да споменем, че през това време бе отпразнувана с известна тържественост Коледа, а също и 1 януари 1862 година, която младите колонисти се надяваха да не завършат на остров Черман.
През това време Донифан бе укрепнал толкова, че можеше да излиза от Залата, макар и да беше още много слаб. Хубавият въздух и по-питателната храна видимо възвръщаха силите му. И без това другарите му не смятаха да заминават, докато той не бъде в състояние да понесе няколко-седмично пътуване без опасност за здравето му.
Междувременно обичайният живот във Френч-ден потече както преди.
Уроците, занятията, събеседванията обаче бяха донякъде прекратени. Нали Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър се смятаха във ваканция?
Както и може да се предположи, Уилкокс, Крос и Уеб тръгнаха отново на лов в околностите на Саут-мурс и в гъсталаците на Трапс-уудс. Те вече не се занимаваха с примки и капани въпреки съветите на Гордън винаги да пестят мунициите. Така че гърмежите им се чуваха навред и килерът на Моко се обогатяваше с пресен дивеч, а консервите се пазеха за пътуването.
Наистина, ако Донифан можеше да влезе отново в ролята си на главен ловец на малката колония, с какво настървение би гонил този бягащ и хвъркат дивеч, без да го е грижа да пести изстрелите си! Как се късаше сърцето му, че не може да се присъедини към другарите си! Но трябваше да се примирява и да бъде разумен.
Най-после през последните десет дни на януари Ивънс започна да товари лодката. Разбира се, Бриан и другите искаха да отнесат всичко, което бяха спасили от корабокрушението на своята „Слуи“ Но поради липса на място това беше невъзможно и трябваше да правят подбор.