На първо място Гордън отдели парите, които бе прибрал от яхтата — те можеха да потрябват на младите колонисти за връщането им в родината. Моко натовари хранителни припаси в достатъчно количество за изхранването на седемнайсетте пътника не само през предполагаемото триседмично пътуване, но и в случай, че някакво премеждие по море ги принудеше да слязат на някой от островите на архипелага, преди да стигнат до Пунта Аренас, Порт-Галант или Порт Тамар.
След това в сандъците на лодката сложиха останалите муниции, пушките и револверите от Френч-ден. Донифан поиска дори да натоварят двете малки оръдия на яхтата.
Ако натежеха в лодката, из пътя лесно можеха да ги изхвърлят във водата.
Бриан взе също целия комплект от запасни дрехи, повечето от книгите на библиотеката, най-важните съдове, които щяха да се използуват за готвене на борда, между другото и една от печките на Склада, и най-после необходимите за плаването уреди — морски часовници, далекогледи, компаси, лаг,45 фенери, като не забрави и гумената лодка. Уилкокс избра от мрежите и въдиците онези, които можеха да им послужат за риболов из пътя.
Гордън напълни от река Зеландия дванайсет буренца вода за пиене й ги наредиха едно до друго по дължината на кила, на дъното на лодката. Не забравиха също остатъците от бренди, джин и други напитки, направени от плодовете на трулка и алгароба.
Най-после на 3 февруари целият товар беше на мястото си. Оставаше да определят деня на заминаването, стига Донифан да се чувствуваше в състояние да понесе пътуването.
Да! Смелото момче беше готово на всичко! Раната му бе напълно зараснала, апетитът му се бе възвърнал, трябваше само да се пази. Сега, подкрепян от Бриан и Кейт, той се разхождаше на Спорт-теръс по няколко часа всеки ден.
— Да тръгваме! Да тръгваме! — повтаряше той. — Искам да заминем колкото се може по-скоро! Морето ще ме излекува окончателно.
Отпътуването бе определено за 5 февруари.
Предишният ден Гордън пусна домашните животни. Гуанаки, лами, дропли и всички пернати, не особено признателни за полаганите за тях грижи, се пръснаха, едни — като тичаха бързо, други — като махаха бързо с криле, толкова неудържим беше инстинктът им за свобода.
— Неблагодарници! — извика Гарнет. — И то след като се грижехме за тях!
— Такъв е животът! — отвърна Сървис с толкова комичен тон, че това философско разсъждение бе посрещнато с всеобщ смях.
На другия ден младите пътници се качиха на лодката, която щеше да влачи подире си яла, за да бъде използуван от Ивънс като резерв.
Но преди да отвържат въжето, което ги държеше за брега, Бриан и другарите му поискаха да се съберат още веднъж пред гробовете на Франсоа Бодоан и Форбс. Те тръгнаха натам с благоговение и последната им молитва беше същевременно последен спомен за тези нещастници.
Донифан застана при кърмата на лодката, до Ивънс, който щеше да управлява. Бриан и Моко стояха на носа, до въжетата на платната, макар че при спущането по река Зеландия можеше да се разчита повече на течението, отколкото на вятъра, защото посоката му непрекъснато се менеше поради масива на Окланд-хил.
Останалите заедно с Фан бяха заели места кой където завърне в предната част на палубата.
Отвързаха въжето, и греблата пляснаха водата.
В този момент трикратно „ура“ приветствува гостоприемното жилище, толкова месеца давало такъв сигурен подслон на младите колонисти, които не без вълнение — с изключение на Гордън, много натъжен, че напуска своя остров — гледаха как Окланд-хйл изчезва зад крайбрежните дървета.
Спускайки се по река Зеландия, лодката не можеше да се движи бързо, защото течението не беше много силно. А към обед, когато се изравниха с тресавището на Богс-уудс, Ивънс бе принуден да хвърли котва.
Действително тук коритото на реката беше толкова плитко, че имаше опасност претоварената лодка да заседне. По-добре да дочакат прилива, а после да потеглят отново с отлива.
Престоят трая около шест часа. Пътниците се възползуваха, за да хапнат добре, а след това Уилкокс и Крос тръгнаха на лов и убиха няколко бекасини на края на Саут-мурс.
От кърмата на лодката Донифан можа да повали две великолепни тинаму, които се рееха над десния бряг. Той изведнъж се почувствува излекуван.
Беше много късно, когато лодката стигна до устието на реката. Тъй като тъмнината не позволяваше да се ориентират в протоците между рифовете, Ивънс като благоразумен моряк реши да чака до другия ден, за да излезе в морето.