— Добър отговор! — тросна се Донифан. — Ако така и управляваш…
— Пазете се от кърмовите вълни! — извика Моко. — Трябва да се вържем здраво, иначе ще ни отнесат.
Юнгата още не се бе доизказал, и няколко тона вода се прехвърлиха през хакаборда. Бриан, Донифан и Гордън бяха запокитени върху капака на люка, ала успяха да се вкопчат за него. Но юнгата бе изчезнал заедно с тая маса, която помете „Слуи“ от кърмата до носа; тя отнесе част от сала, двете лодки и яла14, които би трябвало да бъдат прибрани, а също късове от рангоута15 и нактоуза16 с компаса. Но тъй като ударът разби фалшборда, водата можа да се оттече бързо, и това спаси яхтата от опасността да потъне под този огромен допълнителен товар.
— Моко! Моко! — завика Бриан, когато си възвърна способността да говори.
— Дали не е изхвърлен в морето? — обади се Донифан.
— Не! Нито се вижда нито се чува! — каза Гордън, наведен през борда.
— Трябва да го спасим да му хвърлим спасителен пояс с въжета! — отвърна Бриан.
И с глас, който ехтеше силно през няколкото секунди затишие, той се провикна отново:
— Моко! Моко!
— Помощ! Помощ! — отзова се юнгата.
— Той не е в морето — рече Гордън. — Гласът му иде от носа на шхуната!
— Аз ще го спася! — извика Бриан.
И запълзя по палубата, като се пазеше доколкото е възможно да не се удари в скрипците, които се люлееха на края на полуотпуснатите въжета, и да не падне на хлъзгавата палуба — почти неизбежно поради страничното клатене.
Гласът на юнгата раздра още веднъж въздуха. После всичко утихна.
В това време с големи усилия Бриан успя да се добере до люка на кубрика.
Той повика. Никой не му отговори.
Дали Моко не е отнесен от нова вълна, след като бе извикал за последен път? В такъв случай нещастното момче сега трябва да е далеч, много далеч срещу вятъра, защото вълната не можете да го носи със същата скорост, както шхуната. И значи е загинал.
Но не! До Бриан стигна по-слаб вик и той се втурна към брашпила17, в поставката на който беше втикната основата на бушприта18. Там той напипа нечие тяло, което се мъчеше да се освободи.
Това беше юнгата, заклещен в ъгъла, образуван от фалшборда при носа. Гърлото му беше стегнато от въже, което от усилията му да го разхлаби се затягаше още повече. След като това въже го бе задържало в момента, когато огромната вълна щеше да го отнесе, нима сега щеше да умре от задушаване?
Бриан отвори ножа си и с мъка успя да пререже въжето, в което беше оплетен юнгата.
После отведе Моко на кърмата и когато той се съвзе достатъчно, за да може да говори, каза:
— Благодаря, господин Бриан, благодаря!
След това зае мястото си до кормилото, и четиримата се привързаха, за да могат да противостоят на огромните талази, които вятърът вдигаше срещу „Слуи“.
Въпреки предположението на Бриан, откакто не бе останало нищо от фока, скоростта на яхтата бе понамаляла, а това криеше нова опасност. Всъщност вълните, движейки се по-бързо от нея, можеха да я връхлетят от кърмата и да я залеят. Но какво да се прави? Невъзможно беше да се сложи ни най-малко късче платно.
В южното полукълбо месец март съответствуваше на месец септември в северното полукълбо и денят е равен на нощта. А тъй като беше вече около четири часът сутринта, хоризонтът щеше скоро да побелее на изток, сиреч над оная част от океана, към която бурята носеше „Слуи“. С настъпването на деня ураганът може да отслабне? А възможно е да се появи и земя и съдбата на този екипаж от деца да се реши след няколко минути? Това щеше да се види, когато зората обагреше далечния небосвод.
Към четири и половина няколко бледи лъча се плъзнаха към зенита. За нещастие мъглата все още ограничаваше видимостта на по-малко от четвърт миля. Виждаше се, че облаците се носят със страшна бързина. Ураганът ни най-малко не бе намалил силата си и в далечината морето чезнеше под пяната на бушуващите вълни. Шхуната, която ту се вдигаше върху гребена на някоя вълна, ту се спущаше в бездната, неведнъж би се преобърнала, ако застанеше с борд към вятъра.
Четирите момчета гледаха този хаос от разбунени вълни. Те добре съзнаваха, че ако скоро не настъпеше затишие, положението им щеше да стане безнадеждно. „Слуи“ не би могла да устои още двайсет и четири часа на морските вълни, които накрая щяха да разбият люковете.
В тоя момент Моко извика:
— Земя! Земя!
На юнгата се стори, че през една пролука в мъглата на изток забелязва очертания на бряг. Дали не се лъжеше? Трудно можеха да се различат тези неясни контури, които се сливаха толкова бързо с валмата на облаците.
15
Рангоут — съвкупност от дървените мачти на мораб, върху които се поставят платната. — Б. пр.
16
Нактоуз — дървено шкафче р цилиндрична форма, в горната основа на което се поставя корабният компас. — Б. пр.