Когато стигнахме до площадката, и двете видяхме, че прозорецът зее, а пред него стои познато момче. Щом го зърна, кръвта се оттегли от лицето на сестра ми. Аз тихо изписках, но гласът ми се понесе беззвучно в пространството.
Това беше Теър Вега. Тънката усмивка, с която посрещна Ема, подсказваше, че той знае всичките й тайни — включително коя не беше. А аз веднага разбрах, че каквото и да бе означавал за мен, докато бях жива, то си оставаше обвито в мистерия… но от него лъхаше опасност.
И колкото и да се опитвах, не можех да си спомня с какво е свързана тя.
1.
Тя го видя
— Теър — каза Ема Пакстън, без да сваля очи от момчето. Рошавата му коса изглеждаше черна в тъмнината на спалнята на Сътън. Скулите му изпъкваха над пълните му устни. Дълбоките му лешникови очи се присвиха зловещо.
— Здрасти, Сътън — каза Теър, а името прозвуча като изтеглено с ченгел от устата му.
По гърба на Ема пробягаха нервни тръпки. Тя го разпозна от разлепените плакати „Издирва се“ — той бе изчезнал от Тусон, Аризона, през юни. Но това се беше случило много преди Ема да отпътува за града, за да се срещне с отдавна изгубената си близначка Сътън. Много преди да получи анонимно съобщение, че Сътън е мъртва и Ема трябва да заеме мястото й, и да не казва на никого за това, защото…
Ема се беше опитала по най-бързия начин да научи всичко за Сътън — кои бяха приятелите й, кои бяха враговете й, какви дрехи харесва, с какво обича да се занимава, с кого излиза. Тя беше дошла в Тусон просто за да се срещне с един член от семейството си — като всяко приемно дете тя отчаяно искаше семейство, някакво, каквото и да е, — но се беше оказала затънала до уши в разследването на убийството на сестра си. Какво облекчение бе да открие, че най-близките приятелки и сестра й имат алиби, но Сътън си беше създала доста врагове… и списъкът с потенциални убийци бе доста дълъг.
Теър също беше в него. Всичко, което Ема знаеше за него, бе научила от постовете във Фейсбук, клюките и уебстраницата „Помогнете да намерим Теър“, която бе направило семейството му, след като бе изчезнал от града. Около него витаеше аура на опасност — всички казваха, че непрекъснато се бе забърквал в разни неприятности и че имал ужасен нрав. А според слуховете Сътън бе имала нещо общо с изчезването му.
„Или може би — помислих си аз, без да свалям поглед от момчето с безумния поглед, което стоеше в стаята ми, — Теър има нещо общо с моето.“ В съзнанието ми изникна спомен. Видях се да стоя в стаята на Теър и двамата се гледаме злобно.
— Прави каквото искаш — сопвам му се аз, врътвам се и тръгвам към вратата. Той изглежда обиден и очите му проблясват гневно.
— Хубаво — отвръща ми с рязък тон. — Така и ще направя.
Нямах представа за какво се бяхме карали, но очевидно го бях ядосала здравата.
— Какво има? — попита Теър Ема и скръсти ръце на широките си гърди на футболист. Същото хитро изражение имаше и на плаката „Търси се“. — Да не те е страх от мен?
Ема преглътна тежко.
— Защо да ме е страх от теб? — попита тя с най-нахакания глас, който успя да докара, същия, който прилагаше при заварените братя, които обичаха да я пошляпват по дупето, приемните майки със съмнително поведение и зловещите типове, които се мотаеха из кварталите, в които живееше, след като биологичната й майка Беки я беше зарязала. Но всичко това беше поза. Часът беше три сутринта, събота. Приятелките на Сътън спяха дълбоко на долния етаж. Както и родителите й. Дори големият датски дог Дрейк похъркваше в голямата спалня. В това зловещо спокойствие Ема не можа да не се сети за бележката, която бе намерила върху колата на Лоръл сутринта на първия й ден в Аризона:
„Сътън е мъртва. Не казвай на никого. Продължавай да играеш ролята… или ти си следващата.“
И ужасно силните ръце, които седмица по-късно я бяха душили с медальона на Сътън в дома на Шарлът, заплашвайки я отново да си мълчи. И внушителната, тъмна фигура, която бе видяла в залата на гимназията секунди след като прожекторът се стовари на сантиметри от главата й. Теър ли стоеше зад всичко това?
Устните му се разтеглиха в подигравателна усмивка, сякаш четеше мислите й.
— Сигурен съм, че има причини. — После той се облегна на стената и я погледна така, сякаш можеше да надникне в нея — сякаш знаеше защо е тук и защо се преструва на мъртвата си сестра.
Ема се огледа, преценявайки възможностите си за бягство, но преди да успее да се отдалечи, Теър я сграбчи за ръката. Той я стисна здраво и тя изписка пронизително. Теър затисна устата й с ръка.