— Скъпа, ще подредиш ли масата? — В гласа й се усещаше някаква колебливост, сякаш просто се опитваше да заглади нещата и да замете всичко под килима.
Госпожа Мърсър сложи голямата чиния с белгийски гофрети на масата и напълни чашите на всички с портокалов сок. Господин Мърсър се откъсна от кафемашината и седна на обичайното си място. Отряза си парче гофрета и го лапна. През цялото време не сваляше поглед от Ема.
— И така. Има ли някаква причина Теър да се промъкне в спалнята ти? — попита той.
Ема усети как стомахът й се свива. „Защото може би е убил истинската ти дъщеря? Защото иска да се увери, че няма да разкажа на никого за това?“
— Не го очакваше, нали? — продължи господин Мърсър с остра нотка в гласа.
Ема отмести очи и грабна шишето с кленов сироп.
— Ако го очаквах, едва ли щях да изпищя.
— Кога го видя за последен път?
— Снощи.
Господин Мърсър въздъхна театрално.
— Преди това.
Ема не можеше да отговори на тези въпроси. Тя огледа насядалите около масата Мърсърови. И тримата я гледаха втренчено в очакване на отговора й. Господин Мърсър изглеждаше раздразнен, госпожа Мърсър беше нервна, а лицето на Лоръл пламтеше в убийствено червено.
— През юни — изтърси Ема. Според флаерите в полицейското управление и страниците във Фейсбук Теър бе изчезнал точно тогава. — Също както всички останали.
Господин Мърсър въздъхна тежко, сякаш не повярва на думите й. Но преди да каже каквото и да било, госпожа Мърсър се прокашля.
— Нека не се тревожим повече за Теър Вега — изчурулика тя. — Той е в затвора и само това има значение.
Господин Мърсър сбърчи вежди.
— Но…
— По-добре да си поговорим за разни хубави неща, като например партито за рождения ти ден — прекъсна го госпожа Мърсър. Тя докосна ръката на съпруга си. — До него остават само няколко седмици. Почти всичко е готово. — Дори Ема беше запозната с плановете за партито за рождения ден на господин Мърсър. Съпругата му от седмици подготвяше празненството в курорта „Лоус Вентана каньон“. Из цялата къща бяха пръснати яркожълтите листчета, върху които си беше записала какво трябва да свърши.
Лицето на господин Мърсър не промени каменното си изражение.
— Казах ти, че не искам парти.
Госпожа Мърсър се намръщи.
— Всички искат парти.
— И баба ще дойде, нали? — попита Лоръл, преглъщайки портокаловия си сок.
Госпожа Мърсър кимна.
— А вие знаете, че можете да поканите и приятелите си — каза тя. — Вече изпратих покани на семейство Чембърлейн и на господин и госпожа Вега. Освен това поръчах тортата в „Джанис“, които приготвиха тортата за господин Чембърлейн — продължи госпожа Мърсър. — Очевидно те са най-добрите. Морковена торта с глазура от крема сирене. Любимата ви!
Гласът й ставаше все по-писклив. „След нахлуването на тийнейджър-убиец в дома й, послушна съпруга се опитва да разведри настроението с разговори за сладкиши“, помисли си Ема и се подсмихна.
— Ще ме извините ли? — попита Лоръл, макар да не бе докоснала гофретата в чинията си.
— Разбира се — отвърна разсеяно госпожа Мърсър, без да сваля очи от лицето на съпруга си.
Ема също скочи на крака.
— Имам домашно по немски — каза тя. — Няма да е зле да го започна отсега. — Сътън със сигурност не би казала нищо такова, но Ема умираше от нетърпение да се измъкне. Тя отнесе чинията си в умивалника, без да вдигне глава, а Лоръл профуча покрай нея. Сестра й промърмори нещо под носа си. Ема бе почти сигурна, че чу думата „кучка“.
Когато отново мина покрай масата на път към коридора, тя усети погледа на господин Мърсър. Той я гледаше толкова подозрително, че стомахът й се сви от притеснение. Внезапно тя си спомни за начина, по който господин Мърсър и Теър се гледаха предишната вечер. Дали просто й се струваше, или между тях наистина тегнеше напрежение? Дали не бяха… замесени в нещо? Дали господин Мърсър не знаеше нещо за Теър — нещо потенциално опасно, — което криеше в себе си?
Не можех да не се съглася с нея — татко определено знаеше нещо за Теър. Докато вървях след Ема нагоре по стълбите, зърнах планината през прозореца и двете парчета от пъзела за миг се свързаха в съзнанието ми. Видях клони да хвърлят сенки върху земята, докато влажният летен въздух лепне по голите ми нозе. Видях Теър да крачи до мен и ръката му да се плъзва в моята, докато вървим заедно по каменистата пътека под лунната светлина. Видях го да отваря уста, за да каже нещо, но споменът се разпадна, преди да успея да чуя думите му.