— Грег Станфорд! — възкликна Карлсън, а Риалто кимна.
Рийвс мигновено извади телефона си.
— Само да успеем да го хванем, преди самолетът му да е излетял! — рече Карлсън. С презрение и ярост в гласа той се обърна към Клинт. — А ти по-добре клякай и се моли Кати Фроли да прескочи трапа.
109
— Близнаците Фроли са в болницата в Кейп Код — обяви говорителят по Канал 5. — Състоянието на Кати е изключително критично. Трупът на единия похитител — жена на име Анджи Еймс, е открит в потъналия бус в пристанището на Харуич. Нейният съучастник Клинт Даунс, в чийто дом в Данбъри, Кънектикът, са били държани близнаците, е в ареста в Хаянис. Мъжът, за когото се смята, че е замислил отвличането на децата, така нареченият Пайд Пайпър, все още е на свобода.
„Не казват, че съм в Кейп — помисли си обезумял от тревога Пайд Пайпър, докато седеше в залата за излитащи на летището в Чатам и гледаше последните новини по телевизията. — Това означава, че Клинт все още не ме е описал. Аз съм неговият коз. Ще ме предаде срещу по-лека присъда.“
Трябваше вече да се е измъкнал от страната. Но заради проклетия проливен дъжд и гъстата мъгла временно бяха спрели всички полети. Неговият пилот го успокои, че забавянето няма да е много голямо.
Защо се паникьоса и измисли тази щура идея с отвличането на децата? — запита се той. Защото се бе уплашил. Страхуваше се, че Милисент го е следила и е открила, че я е мамил с други жени. А ако тя го изхвърлеше, щеше да остане без работа и без пукната пара. Предприе тази авантюра, защото мислеше, че може да вярва и да разчита на Лукас. Имаше начини да му затвори устата. Той никога нямаше да го предаде, без значение колко щеше да му предложи някой друг. И в края на краищата наистина не го беше предал. Клинт си нямаше и представа кой всъщност е Пайд Пайпър.
За какъв дявол бе дошъл в Кейп Код! Можеше вече да е далеч оттук, извън страната, да се радва на милионите си. Имаше паспорт. Защо не наеме самолет да го закара на Малдивите? Там няма споразумение за екстрадиция.
Вратата на чакалнята се отвори и двама мъже нахлуха през нея. Единият мина зад него и му нареди да стане с прострени напред ръце.
— ФБР, господин Станфорд — рече другият. — Каква изненада. Какво ви води тази вечер в Кейп Код?
Грег Станфорд го погледна право в очите.
— Посетих една приятелка, млада дама. Въпросът е от лично естество и не е ваша работа.
— Случайно името й да е Анджи?
— Какви ги говорите? — попита сърдито Станфорд. — Това е оскърбително!
— Знаете точно за какво говорим — отвърна агентът. — Няма да вземете самолета тази вечер, господин Станфорд. Или може би предпочитате да ви наричаме Пайд Пайпър?
110
Кели, все още в креватчето, придружавана от доктор Харис, бе преместена в интензивното отделение. Също като сестра си тя имаше кислородна маска на лицето.
Маргарет се изправи.
— Махнете й маската — каза тя. — Ще я сложа в креватчето при Кати.
— Маргарет, Кати има пневмония. — Протестът замря на устните на доктор Харис.
— Направете го — нареди Маргарет на сестрата. — Ще я поставите отново веднага след като я сложа да легне при Кати.
Сестрата погледна Стийл.
— Направете го — настоя и той.
Маргарет вдигна Кели и за момент задържа главичката й до шията си.
— Кати има нужда от теб, миличка — прошепна тя. — И ти имаш нужда от нея.
Сестрата свали оградката от едната страна на креватчето и Маргарет нагласи Кели до сестра й, така че десният палец на Кели да докосва левия палец на Кати.
Точно там, където бяха свързани в утробата, помисли си Силвия.
Сестрата отново прикачи кислородната маска на Кели.
С мълчаливи молитви Маргарет, Стийл и Силвия останаха на бдение около креватчето цялата нощ. Близначките не се размърдаха в дълбокия си сън. При първата светлина на зората Кати се разшава, размърда ръката си и сплете пръстите си с тези на Кели. Кели отвори очи и обърна глава да погледне сестра си.
Очите на Кати бяха широко отворени. Тя се оглеждаше из стаята, очичките й минаваха от един човек на друг. Устните й започнаха да се движат.
Усмивка освети лицето на Кели и тя промърмори нещо в ухото на Кати.
— Езикът на близнаците — произнесе тихо Стийл.
— Какво ти каза тя, Кели? — прошепна Маргарет.
— Че сме й липсвали много и че иска да се прибере у дома.