— Мамо, ще ми помогнеш много повече, ако се молиш денонощно — каза тя и гласът й сякаш се пречупи. — Ако дойдеш тук да плачеш заедно с мен, няма да успея да се справя, няма да го преживея.
Майката на Стийл наскоро бе претърпяла операция на коляното и не можеше да се движи, нито да бъде оставена сама. Приятелите им наистина звъняха постоянно, но ги молеха бързо да освободят линията, в случай че похитителят реши да се обади на родителите.
Без да е съвсем сигурен, че постъпва правилно, Уолтър Карлсън преодоля колебанията си и проговори:
— Маргарет, Стийл, не искам да вдъхвам надежди, които могат да бъдат разбити след това, но трябва да ви кажа, че изпълнителният директор на компанията свиква спешно борда на директорите. Има вероятност те да гласуват да платят откупа.
Дано не решат нещо друго, помоли се той, като видя как лицата им грейват обнадеждени. Сякаш оживяха отново.
— Сега, не знам за вас — продължи агентът, — но аз умирам от глад. Съседката ви е сготвила вечеря и е предала по един от нашите полицаи, че ще ви я изпрати, ако искате.
— Добре, да хапнем нещо — рече твърдо Стийл. Сетне погледна Карлсън. — Знам, че звучи налудничаво, но трябва да ви кажа какво мисля. Аз съм нов във фирмата. Ала все пак някъде дълбоко в съзнанието ми мина мисълта, че може би… просто може би те ще предложат да платят парите. Осем милиона са нищо за тях. Дреболия. Бълха ги ухапала. Капка в морето.
О, господи, помисли си Карлсън. Доведеният брат може би не е единствената черна овца в това семейство. Възможно ли бе Стийл Фроли да стои зад всичко това?
11
Кати и Кели надничаха от кошарката. Допреди малко гледаха касети на „Барни“8, но Мона превключи телевизора, за да слуша новините. Момиченцата се страхуваха от нея. Преди малко Хари й се скара, след като му се обадиха по телефона. Беше много сърдит, направо бе полудял, че им купила дрешки.
Мона изобщо не му мълча.
— А какво да правя? Да ги оставя да се разхождат по пижами цели три дни? Разбира се, че им купих дрешки и играчки, и касети, и, в случай че си забравил, кошарката също. Между другото, купих и овесени ядки, портокалов сок и плодове. А сега млъкни и излез да вземеш хамбургери за всички ни! Омръзна ми да готвя. Разбра ли?
По-късно, точно когато Хари се върна с хамбургерите, те чуха мъжа по телевизията да казва:
— В момента получаваме обаждане от похитителя на близначките Фроли.
— Говорят за нас — прошепна Кати.
Двете се заслушаха и чуха гласа на Кели да звучи от телевизора: „Искаме вкъщи“.
Кати се опита да спре сълзите си.
— Искам да си отида вкъщи — прошепна тя. — Искам при мама. Болна съм. Лошо ми е.
— Не мога да разбера нито дума от приказките на туй дете — оплака се Хари.
— Понякога, когато си говорят помежду си, и аз не мога да ги разбера — потвърди Анджи. — Имат си свой език, близнашки. Четох някъде за това. — После смени темата. — Защо Пайд Пайпър не им каже къде да оставят парите? Какво чака? Защо все им повтаря: „Ще ви се обадя отново“?
— Бърт смята, че по този начин ги изнервя и изтощава. Щял да се свърже с тях утре.
Клинт/Хари все още държеше пакета от „Макдоналдс“.
— Хайде да ядем, докато са още топли. Идвайте на масата, деца.
Кели скочи от кошарката, но Кати легна и се сви на топка.
— Не искам да ям. Болна съм. Лошо ми е.
Анджи бързо отиде до нея и пипна челцето й.
— Туй дете има температура. — Тя погледна Клинт. — Свършвай с този хамбургер и върви да купиш детски аспирин. Само това ни липсваше — някоя от тях да хване пневмония.
После се наведе над Кати.
— Недей, мъничката ми, не плачи. Мона ще се погрижи добре за теб. Мона много те обича. — Хвърли сърдит поглед към масата, където Кели бе наченала сандвича си, сетне целуна Кати по бузката. — Мона те обича най-много от всички на света, Кати. Ти си по-добра от сестра си. Ти си малкото момиченце на Мона, нали?
12
В залата за конференции на компанията Си Еф Джи Уай на Парк Авеню Робинсън Алън Гейзлър — председател на борда и главен изпълнителен директор, изчака нетърпеливо директорите извън града да потвърдят присъствието си на срещата. Оставането му на високия пост бездруго бе изложено на опасност заради глобата, наложена от Комисията по сигурността, ала позицията, която Гейзлър смяташе да заеме във връзка с нещастието, сполетяло семейство Фроли, можеше да се окаже фатална грешка, която да прелее чашата. Двадесет години в компанията, но само единадесет месеца на върха. Знаеше си, че все още е опетнен от близостта си с предишния изпълнителен директор. Въпросът беше прост. Ако компанията предложеше да плати искания откуп от осем милиона, дали това щеше да се изтълкува като прекрасен, щедър, благороден жест, или (Гейзлър бе сигурен, че някои от директорите точно това си мислеха) щеше да се възприеме като покана към други похитители?