Главите на присъстващите се извърнаха към Грег Станфорд, за да видят неговата реакция.
— Вие решавате. Който си ляга с кучета, рискува да хване бълхи. Казвам само, че не бива да се съюзяваме с престъпници — обади се Станфорд, забил поглед в масата, пръстите му въртяха един молив.
Норман Бонд беше следващият директор, който трябваше да изкаже мнение.
— Аз съм отговорен за наемането на Стийл Фроли на работа и продължавам да мисля, че направих добър избор. Може би това ми изявление не е пряко свързано със събралата ни дискусия, но Фроли ще работи с нас и в бъдеще. Гласувам за предложението да отпуснем парите за откупа и настоявам вотът да бъде единодушен. Бих искал да напомня на Грег, че преди години Джей Пол Гети9 отказа да плати откупа за един от своите внуци, но промени решението си, когато по пощата му изпратиха ухото на детето. Момиченцата са в опасност и колкото по-бързо им дадем парите, толкова по-добри са шансовете похитителите да не изпаднат в паника и да не ги наранят.
Тази подкрепа дойде от неочакван източник. Гейзлър и Бонд често кръстосваха шпаги на заседанията на борда. Бонд бе наел Фроли на работа, въпреки че трима други служители на компанията се домогваха до поста. Мястото бе истински трамплин, най-краткият път към висшата администрация. Гейзлър бе предупредил Бонд да предпочете служителите на компанията при избора на кандидати, но Бонд твърдо бе защитил Стийл: „Той е завършил право и е магистър по бизнес администрация — беше му казал. — Умен и солиден. Тежи на мястото си“.
Гейзлър очакваше Бонд, който скоро щеше да навърши петдесет, бе разведен и без деца, да гласува против плащането на откупа, още повече че ако не бе наел бащата, сега компанията нямаше да изпадне в това неловко положение.
— Благодаря ти, Норман — обърна се той към Бонд. — Ако някой все още иска да обсъжда дали е разумно нашата фирма да отговори на отчаяната нужда на свой служител, предлагам да видим видеото още веднъж и да гласуваме.
В осем и четиридесет и пет вотът бе четиринадесет срещу един за плащането на откупа. Гейзлър се вторачи в Станфорд.
— Искам абсолютно мнозинство — рече му с леден глас. — След това, както обикновено, се чувствай свободен някой анонимен източник да прошепне на медиите, че според теб заплащането на парите може да постави децата в по-голяма опасност, вместо да ги спаси. Но докато аз седя в този стол, а ти все още не, настоявам за пълно мнозинство.
Усмивката на Грег Станфорд беше по-скоро подигравателна.
Но той кимна.
— Вотът ще бъде единодушен. А утре сутринта, когато направите снимката за медиите пред онази разнебитена съборетина — къщата на Фроли, мога да се обзаложа кой от борда ще застане до теб пред обективите.
— Ти няма ли да дойдеш? — попита го саркастично Гейзлър.
— Не — отвърна Станфорд и стана. — Ще запазя появата си за пред медиите за някой друг път.
13
Маргарет успя да преглътне няколко хапки от печеното пиле, което Рина Чапман — съседката от близката къща, им изпрати. След това, докато Стийл очакваше агентът от ФБР Карлсън да ги уведоми за решението на борда на директорите, тя се качи горе и влезе в стаята на момиченцата.
Тя беше единствената, която бяха обзавели напълно, преди да се пренесат. Стийл беше боядисал стените в светлосиньо, а на овехтелия под бе постлал бял килим, купен от разпродажба.
Сетне поставиха старинното двойно легло с бяло-розови табли и подходящ скрин.
Сметнаха, че ще бъде глупаво да купуват две отделни легла, припомняше си Маргарет, приседнала на стола край леглото, същия, който бе стоял край нейното собствено легло в детството й. Защото момиченцата бездруго щяха да се събират и да спят заедно, а пък и така щяха да спестят пари. И без това нямаха много.
Агентите на ФБР бяха изнесли всичко — чаршафите, одеялото, покривката, възглавниците, за да търсят следи от ДНК. Бяха проверили за пръстови отпечатъци мебелите. Бяха взели и дрехите, които близначките носеха на тържеството по случай рождения си ден, за да бъдат помирисани от полицейските кучета. През последните три дни те душеха и обикаляха близките паркове, водени от полицаи от щатската полиция в Кънектикът. Маргарет знаеше какво означава това: не можеше да се изключи вероятността похитителят да е убил децата веднага и да ги е заровил някъде наблизо. Не може да е вярно, каза си тя. Те не са мъртви, щеше да го знае, да го почувства.
В събота, след като екипът от криминалисти приключи работата си, а тя и Стийл отправиха молбата си по телевизията, тя се качи и почисти стаята, застла леглото с другия комплект чаршафи с щампа от приказката за Пепеляшка. Те ще бъдат изморени и уплашени, когато се приберат вкъщи, повтаряше си Маргарет. Когато си дойдат, ще ги сложи да спят, за да се успокоят.
9
Петролен магнат, най-богатият човек на света до смъртта си през 1976 г. Внукът му е отвлечен от италианската мафия през 1973 г. с искане за откуп в размер на 3,4 милиона долара. — Б.пр.