— Къде са дечицата ми! Искам си децата!
3
В осем часа иззвъня специалният мобилен телефон. Клинт веднага го вдигна.
— Ало, сър — рече той.
— Обажда се Пайд Пайпър2.
Мъжът, който и да беше той, се опитваше да промени гласа си, установи Клинт, докато се отдалечаваше през малката всекидневна възможно най-далеч от Анджи, която продължаваше да пее на близначките. За бога! Децата би трябвало вече да са заспали, помисли си ядосано той. Млъкни и престани да пееш, глупачке такава!
— Какъв е този шум? — попита остро Пайд Пайпър.
— Приятелката ми пее на децата.
Клинт знаеше, че трябва да му съобщи информацията, от която човекът се интересуваше. А именно, че той и Лукас бяха успели.
— Не мога да се свържа с Бърт.
— Той ми каза да ви предам, че ще става в пет сутринта, трябва да е на летище „Кенеди“. Затова си отиде вкъщи да поспи малко и е изключил телефона си. Надявам се, че…
— Хари, включи си телевизора! — прекъсна го Пайд Пайпър. — Предават извънредни новини за отвличане. Ще се обадя пак на сутринта.
Клинт грабна дистанционното и включи телевизора, сетне видя как на екрана се появи къщата на Олд Ууд Роуд. Макар че нощта беше облачна, лампата на верандата разкриваше белещата се боя и увисналите капаци на прозорците. Беше очевидно за зрителите, че къщата не е в блестящо състояние. Жълтите ленти за обозначаване на местопрестъпление, които държаха представителите на пресата и зяпачите далеч, се простираха чак до пътя.
— Новите собственици Стивън и Маргарет Фроли са се пренесли тук само преди няколко месеца — говореше репортерът от екрана. — Съседите очаквали къщата да бъде съборена, но вместо това научили, че семейство Фроли възнамеряват постепенно да я възстановят. Днес следобед някои от съседските деца са присъствали на рождения ден на изчезналите близначки. Имаме картина от празненството, състояло се само преди няколко часа.
Телевизионният екран неочаквано се запълни с лицата на две абсолютно еднакви момиченца. Очите им бяха широко отворени и пълни с радост и вълнение при вида на тортата за рождения им ден. От всяка страна имаше по три свещи. А в средата една по-голяма.
— Един съсед ни обясни, че централната свещ е „свещта за здравето и на двете“3. Близначките били толкова еднакви, та майка им се шегувала, че ще бъде чиста загуба да поставя още една свещ за тази цел.
Клинт превключи каналите. Навсякъде показваха различни снимки на близначките в сини кадифени роклички. Те се държаха за ръце.
— Клинт, виж колко са сладки! Направо са красавици.
— Никога не трябва да употребяваме истинските си имена пред децата. След няколко дни ще ги върнем на родителите им и ще си вземем мангизите.
— Клинт, може би бихме могли… — Анджи спря насред думата. Знаеше, че той ще се ядоса, ако му предложи да задържат поне едно от близначетата.
„Но аз ще го направя — обеща си тайно. — Знам как. Лукас само си мисли, че е много умен. Но не е чак толкова, колкото съм аз.“
4
Маргарет Фроли обви пръсти около димящата чаша с чай. Беше й ужасно студено. Стийл вдигна мекото одеяло от кушетката във всекидневната и я зави с него, но това не спря треперенето, което тресеше цялото й тяло.
Близначките бяха изчезнали. Кати и Кели бяха изчезнали. Някой ги бе отвлякъл и бе оставил бележка за откуп. Това нямаше смисъл. Думите се въртяха и се блъскаха в главата й като повтарящ се припев: Близначките са изчезнали. Кати и Кели са отвлечени.
Полицията не им позволи да влязат в детската спалня.
— Нашата работа е да ви ги върнем — каза им капитан Мартинсън. — Не можем да рискуваме да заличим пръстови отпечатъци или образци от ДНК, като замърсим мястото.
Забранената площ все още включваше горния коридор, където някой бе нападнал детегледачката. Триш щеше да се оправи. Още беше в болницата и бе разказала на полицията всичко, което си спомняше. Говорела по мобилния телефон със своето гадже, когато й се сторило, че чува децата да викат. Качила се по стълбите и веднага заподозряла, че нещо не е наред, защото коридорът бил тъмен и не идвала светлина от стаята на момиченцата. Тогава осъзнала, че зад нея има някой. След това не помнела нищо.
Имало ли е някой в стаята на децата? — чудеше се Маргарет. Кели заспиваше лесно, но Кати често беше неспокойна. Може би й е било студено.
2
Прозвището, което означава Шарения свирач, произлиза от немската легенда (отпреди 700 години) за Свирача от Хамелн — оригиналното немско заглавие е „Rattenfanger von Hameln“ (Ловецът на плъхове от Хамелн), според която в селото, нападнато от плъхове, повикали Свирача на флейта да ги отведе. Той изпълнил уговорката, но селяните не му платили. Тогава си тръгнал, свирейки, а подире му тръгнали и всичките сто и тридесет невинни деца. Заради спасяването на селото той е олицетворение на доброто, но като похитител на децата е символ на злото, като самия дявол. През 1842 г. благодарение на поемата на Робърт Браунинг „The Pied Piper of Hamelin“ символът става популярен в англоезичния свят. С Пайд Пайпър се означава едновременно положителното и отрицателното у човека — така наричат различни политици, лидери на религиозни секти, рок звезди, учители, които се опитват да водят хората към някаква цел. Използва се и в смисъл, че човек трябва да си плаща дължимото. — Б.пр.
3
В англоезичните страни според старинен обичай на тортата се поставя по една свещичка за всяка година и една голяма в средата за „живот и здраве“. — Б.пр.