След това надраска набързо една бележка на Клинт.
„Не се тревожи. Ще ти се обадя утре. Наложи се да гледам едно дете.“
Тя кара три и половина часа право към Кейп Код и мотел „Хаянис“, където бе отсядала преди много години, при идването си тук през уикенда заедно с едно момче. Кейп Код й бе харесал толкова много, че си бе намерила работа за през лятото в Сийгал Марина в Харуич.
— Винаги имах резервен план за измъкване, в случай че ченгетата опандизеха Клинт по време на някоя от акциите им с Лукас — обясни с кикотене тя.
Но след това видя, че Кати отново е заспала, намръщи се и разтърси момиченцето за раменете.
— Хей, малката! Слушай ме, когато ти говоря! Може да научиш нещо полезно!
Очите на Кати останаха затворени.
Сигурно й бе дала прекалено много от лекарството за кашлица, предположи Анджи. Щом то караше Клинт на сън, когато го пиеше миналата година, какво оставаше за малката. Направо щеше да я нокаутира.
Отиде до плота и намери в каната още малко кафе. Ох, колко беше гладна, помисли си Анджи. Можеше да хапне прилично, но как да влачи в кръчмата едно полузаспало дете без палто в хладната вечер. Може би просто трябваше да я заключи в стаята и да си вземе нещо за хапване, а после да отиде до магазина и да купи някакви дрехи. Ще остави куфарите под леглото и ще сложи табелката „Не ме безпокойте“ на вратата. Защо да не даде на хлапето още малко сироп за кашлица — тогава тя наистина ще заспи.
Анджи почувства, че доброто й настроение се изпарява. Когато бе гладна, винаги ставаше раздразнителна и избухлива.
Регистрираха се в мотела малко след полунощ. Тя едва държеше очите си отворени и като сложи детето в леглото, се тръшна до него. Заспа моментално, но се събуди преди зазоряване, защото малкото изчадие започна да кашля и да плаче.
Така и не можа да се наспи, ядосваше се Анджи. Само подремна малко и сега не се чувстваше достатъчно бодра и съобразителна. Но пък се прояви като умна, щом се сети да вземе онази шофьорска книжка. Официално тук бе регистрирана като Линда Хейгън.
Миналата година гледаше детето на Линда и един ден жената се върна разстроена вкъщи. Оплака се, че е загубила портфейла си в ресторанта. Когато на другия ден заведе детето на Хейгън на рожден ден, Анджи използва семейната кола. И забеляза портфейла, плъзнал се между седалките.
Извади го, намери в него двеста долара в брой, но по-важното бе шофьорската книжка. Госпожа Хейгън, разбира се, веднага бе анулирала кредитните си карти, но шофьорската книжка беше безценна находка.
И двете имаха тесни лица и тъмни коси, мислеше си Анджи. На снимката госпожа Хейгън носеше очила, така че не беше лоша идеята да си сложи тъмни очила. Човек трябваше да се вгледа много внимателно в снимката, за да открие, че жената не е същата. Тук се бе регистрирала като Линда Хейгън и засега бе в безопасност, освен ако федералните не започнеха да издирват микробуса. Но това можеше да се случи само ако са хванали Клинт. Тогава можеше да се качи на самолет със снимката и документите на Линда.
Анджи предполагаше, че ако бъде заловен, Клинт вероятно щеше да каже на ченгетата, че тя е на път за Флорида, защото така си мислеше. Може би най-умното бе да се отърве от микробуса и да си купи кола на старо.
Тогава можеше да отиде където си поиска, без никой да може да я спре. Щеше да изостави буса на някое сметище. Като му свали номерата, никой няма да успее да го проследи.
Реши да се свърже с Клинт и след като се увери, че под краката му не пари, да му съобщи къде се намира, за да дойде при нея. Или пък да не му казва. Най-умно е да си мълчи засега. Но понеже бе обещала да се обади тази сутрин, май щеше да е по-добре да му позвъни.
Взе един от предплатените телефони и набра номера на Клинт. Той вдигна веднага, още на първото позвъняване.
— Къде си, по дяволите? — развика се разярено.
— Скъпи, трябваше да тръгна набързо. Взех и парите, не се тревожи. Притесних се случайно федералните да не направят обиск при теб. Представи си какво би могло да стане, ако ме заварят там с детето и парите? Сега ме слушай. Отърви се от кошарката! Каза ли на Гас, че напускаш?
— Да, да. Споменах му, че са ми предложили работа в Орландо.
— Браво! Пусни молбата още днес. Ако този нахалник Гас, дето си пъха носа навсякъде, дойде отново, кажи му, че майката на детето, което гледам, ме е помолила да го заведа в Уисконсин. Баща й е починал и тя иска да остане известно време, за да помогне на майка си. Ние с теб ще се срещнем във Флорида.